Прочетен: 19521 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2010 22:33
Няколко глътки живителен въздух
(или къде бях, когато ме нямаше)
То е ясно, особено за тези, които ме познават по-добре. Къде е най-живителният въздух за мен – естествено в родния град.
5 май сутринта. За кой ли път поглеждам в нета прогнозата за времето. Как може: и слънце, и облаци, и дъжд. Ами сега какви дрехи да взема, и то за двама? С къс ръкав, с дълъг, яке, къси панталони? От което веднага се подразбира, че ще пътувам със сина. Притеснение си е, ами, дето се вика, до вчера се борихме с нещо вирусно, ама нали е за ходене… Стрелките неумолимо се въртят – няма време. Накрая натъпквам сака, ами не знам – или ще е слънчево, или ще вали…
Отвори ми се на пети май пътуване до София. След него идват цели 4 почивни дни. Ей, ще съм на 100 км от Панагюрище и да не прескоча за малко… Ами без синчето накъде? Той си е половин панагюрче, има си куп приятели там. И айде двамцата на влака…
Някъде към късния следобед, след изтощително циркулиране из столицата, сме приключили със задължителните точки. (За волната програма ще има друг разказ.) На другата сутрин, докато чакаме автобуса за Панагюрище, стигаме до изстрадания извод, че София „е голем град и има много превоз”. Шапка Ви свалям, софиянци, че живеете в тази лудница.
„Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме.” И нататък е както съм го описала вече…
После – следобеден сън, по два часа на око, явно планинският въздух действа приспивно и релаксиращо. В късния следобед отиваме до центъра – да видим какво-що и да напазарувам като за празник.
Обичаме да пийнем тук по нещо разхладително.
Читалище "Виделина"
Украсата от честването на Априлското въстание.
По центъра няма почти никакви хора. Ами Гергьовден е – именниците приготвят трапезите, а останалите с подаръци и задължителния стрък здравец им отиват на гости. Други, като нас, просто си празнуват без повод.
Късно вечерта присядам навън. Мирисът на горски здравец изпълва въздуха. Във всеки двор здравецът е неизменно присъстващо цвете - традиция е, когато тръгнеш на гости по случай някакъв празник заедно с подаръка и букета, да носиш и стръкче здравец. Спомням си, майка ми засаждаше подарения здравец в градинката си
Около мен е тихо, тихо – имам чувството, че съм оглушала. И е студеничко – но на родния град винаги ще простя за хладното време, така както прощавам на любимия мъж за лошото настроение.
Този двор е пълен с безброй сладки спомени, сякаш чувам кроткия глас на мама, която ми показва голямата си гордост – градинката, в която от първите кокичета през зимата до последните хризантеми в късна есен, винаги имаше буйно разцъфтели китки. Може би защото се грижеше с голяма любов за тях.
И ми е едно такова ефирно и леко, всичките ми проблеми се отдалечават някъде в безкрайността, сякаш времето е спряло…
На другия ден излизаме с приятелка на кафе и клюки.
От голямата дървена врата на градския исторически музей един афиш ни приканва да посетим изложбата на Николай Радулов.
Я да видим как рисуват панагюрските художници…
За мое голямо учудване, Николай Радулов се оказа млад и притеснителен, но ми разреши да снимам и публикувам. Изложбата включва натюрморти, пейзажи, портрети и скулптури. Сега ще Ви покажа какво ме впечатли.
Това е залата.
Още веднага очите ми грабна тази червена серия в дъното, която ме дръпна като с магнит да се приближа.
Талантлив е, вижте сами.
А после се върнах от началото, за да се насладя на магията на изкуството…, защото… в тези портрети има живот…
А ето и един шотландски пейзаж.
Снимки на художника ли?
Няма снимки.
Има автопортрет.
Още един автопортрет.
Нарочно го оставих така – получи ми се като колаж, в стъклото се оглежда скулптурата на красива гола жена.
След тези емоции да отморим малко сред тишината на потъналия в зеленина и старини музеен двор.
.
Срещу кафенето е новият дом на дареното копие на Панагюрското златно съкровище.
На излизане – един поглед назад - към уюта на това място…
Ако съм събудила любопитството Ви към Панагюрище,
тук има една фоторазходка от миналото лято.
Броените дни минават бързо…
В неделя хвърлям тъжен поглед към окъпания от пролетен дъжд двор.
Довиждане до лятото…
Да се разходим из Панагюрище - ІІ част
В Панагюрище откриват музей с Панагюрско...
Много красиви снимки и увлекателен разказ!:))
Но много ме впечатли изречението:"на родния град винаги ще простя за хладното време, така както прощавам на любимия мъж за лошото настроение.'':))) Ей така прощаваме ние обичливите хора:)))
А и изложбата завършва подобаващо прекрасната разходка! Хубави са картините на тоя млад художник!:)
Поздравявам те,майсторке на постингите!:)
искате репортаж?-ОБЕЩАНО...а ние слагаме щемпел-ИЗПЪЛНЕНО!
С две думи -НЕВЕРОЯТЕН РЕПОРТАЖ!!!
:)
Много красиви снимки и увлекателен разказ!:))
Но много ме впечатли изречението:"на родния град винаги ще простя за хладното време, така както прощавам на любимия мъж за лошото настроение.'':))) Ей така прощаваме ние обичливите хора:)))
А и изложбата завършва подобаващо прекрасната разходка! Хубави са картините на тоя млад художник!:)
Поздравявам те,майсторке на постингите!:)
Получих нова титла "майсторка на постингите", за което благодаря. Ще се старая, както казваха в армията. А що се отнася до любимите мъже и други неща им прощаваме, както и те на нас...
искате репортаж?-ОБЕЩАНО...а ние слагаме щемпел-ИЗПЪЛНЕНО!
С две думи -НЕВЕРОЯТЕН РЕПОРТАЖ!!!
Това обещано-изпълнено беше моя реплика, сега какво да кажа? Направено с удоволствие - за познавачи като теб.
Радвам се, че се разходи с мен!
:)
Приятна похвала. Радвам се, че ти е харесала разходката.
Багодаря за невероятната разходка! Беше удоволствие!
Багодаря за невероятната разходка! Беше удоволствие!
Благодаря за добрите думи. И за мен тази разходка е удоволствие...
Чудесно е да се разходиш с добри приятели в понеделник сутрин... в този спокоен град...
Спорна седмица!
Благодаря ти!
А това Панагюрище ми взе ъкъла ,все си знаех ,че сте станали московци ама Вие сте ги задминали!:))
Топла прегръдка!:)
Благодаря ти!
Благодаря за добрите думи. Радвам се, че успяхме да се видим...
А това Панагюрище ми взе акъла ,все си знаех ,че сте станали московци ама Вие сте ги задминали!:)) Топла прегръдка!:)
Панагюрище великодушно ти връща акъла, че ще ти трябва за новите изложби. Успех ти желая, Илианка, ти го заслужаваш!!!
Нашенско е най-чудесното място да отмориш... от разказването на приказки...
Не зная дали е търсено, но си го постигнала - липсата на "живи" човешки образи като че ли подбужда за среща на живо:))))
До тогава, lotos16:)
Да ти кажа Павлина, тези дворове, възрожденските, с калдъръми и чемширите не ги давам за нищо....
Те носят дух, те носят красота и чувство. Колкото повече гледам тези бисерчета, толкова ми е неприятно да ходя в големите безлични градове , пълни с много мръсотия и грубост.
Прекрасно си показала Панагюрище - едно красиво гнезденце в Южна България.
Поздравявам те за прекрасния постинг.
Бъди цветна и усмихната през това прекрасно пролетно време!!!
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
За мен е удоволствие Панагюрище да бъде в твоя проект.
Не зная дали е търсено, но си го постигнала - липсата на "живи" човешки образи като че ли подбужда за среща на живо:))))
До тогава, lotos16:)
Панагюрци не е достатъчно да ги покажа на снимка - трябва да ги видиш на живо, да поговориш с тях, за да усети какви стойностни хора сме.
Умишлено съм избягнала хора по снимките, но не толкова да търся някакъв ефект, а от етични съображения - не всеки би харесал да се озове в интернета.
Да ти кажа Павлина, тези дворове, възрожденските, с калдъръми и чемширите не ги давам за нищо....
Те носят дух, те носят красота и чувство. Колкото повече гледам тези бисерчета, толкова ми е неприятно да ходя в големите безлични градове , пълни с много мръсотия и грубост.
Прекрасно си показала Панагюрище - едно красиво гнезденце в Южна България.
Поздравявам те за прекрасния постинг.
Бъди цветна и усмихната през това прекрасно пролетно време!!!
Благодаря за хубавите пожелания. Винаги коментарите ти носят един силен поетичен и емоционален заряд и достойно допълват постингите ми.
Благодаря ти за съпричастието и съпреживяването на хубавите моменти.
19.05.2010 10:07
Благодаря ти.
Виждаш го такова, каквото е в мойте очи...
Обеща ми, но сигурно нямаш време.
Постингът е великолепен, защото обичаш този град.
Благодаря ти!
Постингът е великолепен, защото обичаш този град.
Връщам се отново, за да кажа, че съм впечатлен и от хубавите картини на младия художник Николай Радулов.
Аз обичам своето градче, а ти - твоя Асеновград и така пазим истинското българско дълбоко в сърцата си.
От думи като твоите изпитавам само удовлетворение и радост, че съм направила нещо, което доставя наслада.
Родината ни е хубава, има много красиви кътчета. Пожелавам ти да успееш да посетиш колкото се може повече.
А Панагюрище е само но 100 км от София...
И сега се замислям. Новият дом на златното съкровище от снимката личи една показност и малко кичозност.
И сега се замислям. Новият дом на златното съкровище от снимката личи една показност и малко кичозност.
Радвам се, че се чувстваш приятно. И аз честичко се отбивам тук, за малко насаме със спомените...
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит