Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2009 10:59 - НОСТАЛГИЧНО... за Панагюрище
Автор: lotos16 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6921 Коментари: 14 Гласове:
13

Последна промяна: 20.10.2009 22:47


Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме. Цяла година бленувам това пътуване.

И ето го – малкото градче, сгушено в зелената прегръдка на планината. С мъка удържам сълзите, гърлото ми се стяга, едва казвам със задавен глас на сина си: „Пристигнахме вече. Ето, вижда се. Това е Панагюрище.” Той ме гледа учудено. Не може да проумее защо „The General-ът” (както ме нарича) се кани да се разреве без видима причина. То и аз не мога да се разбера. Толкова години живея в по-голям град, не успях да се претопя. Какво ме привлича тук? Не мога да си обясня защо носталгията по родното място става все по-силна. Няма значение за какво става дума, спомене ли се за Панагюрище, на мен тук, отвътре, душичката ми се разтреперва.

Каква е магията на малкото градче? Дали в славното минало? От траките по тези земи е останало Панагюрското златно съкровище, с непонятна за ума хилядолетна красота. А във въздуха витае духът на Априлското въстание. Земята е попила бунтовната кръв на хиляди жертви при жестокото му потушаване. Всеки, който е дишал този въздух и е стъпвал по тази земя, носи в сърцето си особена гордост и това създава неповторимата атмосфера на патриотизъм, на прословутия панагюрски шовинизъм. Винаги съм се гордеела, че съм израснала в този град, че съм потомка на българи, принесли себе си в курбан за свободата. Затова обикновено се представям така: „Аз съм от Панагюрище, но от еди-колко си години живея … в еди-къде си.”

Каква магия ме тегли насам? Дали не е разкошната природа - гората, обгърнала градчето и въздухът, ухаещ свежо на бор. Тихо и спокойно е.

А дали частица от магията не я носят хората? Панагюрци са хора горди, със силно чувство за собствено достойнство и с една особена борбеност, граничеща с … инат. Независимо от това са и топли, сърдечни, пословично гостоприемни.

………….

Най-после пристигаме. Вдишваме дълбоко, до замайване, средногорския въздух. По улиците срещаме познати и всеки се поспира да ни поздрави с добре дошли. Посрещат ни с уважение и с искрена, неподправена радост. С наслада слушам панагюрския диалект. Толкова е хубаво, че отново ми се замайва главата.

У дома нетърпеливо ни чакат майка и татко. Милите… колко са остарели. Прегръщам ги дълго, дълго…

Мечтаната почивка започва.

Сутрин рано излизам на двора с голяма чаша капучино. Присядам и потръпвайки от утринния хлад, отпивам на малки, бавни глътки горещата течност. Наслаждавам се на тишината, на живителния планински въздух и си мечтая… Мечтая си как някога ще се върна тук. Ей там, в дъното на двора, ще си направя зеленчукова градинка - да има салата за ракийката. А тук, под крушата, ще засадя райграс и ще сложа масичка със столчета. Ооо, и на тази идилийка много ще й отива едно палаво момиченце (внучката, другата ми мечта) да тича и бърбори наоколо.

Но ако съдбата ми отреди друго и животът ме напусне далеч оттук, сигурна съм - в последния миг очите ми ще гледат на юг – към Панагюрище.

image

Панагюрище, поглед от Мемориалния комплекс.


Тагове:   Панагюрище,


Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрави, lotos16 !
18.10.2009 12:33
Че какво като те е изпреварил, дай своите. Не съм ходил в Панагюрище, отдавна искам да отида, пролетта, дано !
цитирай
2. lotos16 - Благодаря, Любо!
18.10.2009 21:50
Ще сложа от своите снимки, трябва само да ги подбера.
цитирай
3. inel379 - Много хора са силно привързани към родното си място!
22.10.2009 13:02
Други са космополити по душа! Всеки има право да чувства по свой начин. Аз съм от привързващите се!
А Панагюрище и хубаво възрожденско градче. Два пъти съм била там екскурзионно и спомените са ми много приятни!
Хубав есенен ден и дано мечтите ти се сбъднат!:)
цитирай
4. lotos16 - Благодаря, inel359!
22.10.2009 13:41
Намини пак. Подготвям постинг с фоторазказ за Панагюрище, ще си припомниш очарованието му.
цитирай
5. compassion - Мила, колко велика радост има в простичката ти мечта
23.10.2009 11:37
Това е истината. Ние носим красотата в себе си и няма нужда да ходим където и да е, за да я намерим. Ние носим болката в себе си и където и да отидем не можем да избягаме от нея, ако сме й разрешили да ни обладае изцяло. Така, че вълшебството не е в мястото в географски план, а в душата ни. Благословена си да намираш радост в малките неща.
цитирай
6. lotos16 - Благодаря, compassion!!!
23.10.2009 12:50
Благодаря за милите думи.

Сигурно няма значение къде се намира тихото пристанище, в което да позакърпиш прокъсаните от бури платна и да се заредиш позитивно. Но това малко градче е моето място - там е животворният извор за моята душа.
цитирай
7. anastasiia - Как ме развълнува само!...
14.02.2010 16:58
Павлинка, благодаря ти, че успях да прочета този твой пост!... Разбирам те... Какво по-мило и хубаво от родното място, от къщата на мама и татко, където е пълно с хубави спомени... Където е спокойно и винаги се чувстваш закриляна...
А в малките градчета наистина има някаква омайност, нещо много уютно и хубаво витае там. Знаеш ли, че това лято, през август, за първи път посетих Панагюрище. Бях поканена на сватба... И много ми хареса твоето градче! Спретнато и хубаво... И чисто!... А онази църква, която е в основата на мемориала, в ляво е прекрасна! Китно дворче, подредено и пълно с цветя... Много е красиво!
Поздрави, Павлинка!...
А мечтата ти, ще се сбъдне... Щом я желаеш истински, със сърцето си...
цитирай
8. lotos16 - Ася,
14.02.2010 23:07
anastasiia написа:
Павлинка, благодаря ти, че успях да прочета този твой пост!... Разбирам те... Какво по-мило и хубаво от родното място, от къщата на мама и татко, където е пълно с хубави спомени... Където е спокойно и винаги се чувстваш закриляна...
А в малките градчета наистина има някаква омайност, нещо много уютно и хубаво витае там. Знаеш ли, че това лято, през август, за първи път посетих Панагюрище. Бях поканена на сватба... И много ми хареса твоето градче! Спретнато и хубаво... И чисто!... А онази църква, която е в основата на мемориала, в ляво е прекрасна! Китно дворче, подредено и пълно с цветя... Много е красиво!
Поздрави, Павлинка!...
А мечтата ти, ще се сбъдне... Щом я желаеш истински, със сърцето си...


Ти пък развълнува мен с хубавите думи за моя град. Благодаря ти!
цитирай
9. veninski - Трогна ме, Павлина. . . За друго в...
26.02.2010 12:44
Трогна ме, Павлина...
За друго влязох в твоята къщица... Сега обаче съм трогнат... И възхитен.

Много хора обичат родния си край! Със сигурност чувствата им са не по-различни от твоите, когато се връщат при корените си за глътка сила... Малцина са обаче тези, които могат да ни убедят в силата на своята изконна обич...

Поздравления, приятелко!


П.П. Защо не опиташ да разкажеш нещо за родния край? Някоя история...
цитирай
10. lotos16 - Благодаря за добрите думи...
26.02.2010 14:00
veninski написа:
Трогна ме, Павлина...
За друго влязох в твоята къщица... Сега обаче съм трогнат... И възхитен.

Много хора обичат родния си край! Със сигурност чувствата им са не по-различни от твоите, когато се връщат при корените си за глътка сила... Малцина са обаче тези, които могат да ни убедят в силата на своята изконна обич...

Поздравления, приятелко!


П.П. Защо не опиташ да разкажеш нещо за родния край? Някоя история...


Особено ценно за мен е твоето мнение и ...задължаващо
цитирай
11. bapha - да се сбъдват мечтите,
31.03.2010 10:54
да тичат внучетата сред спомените ти...
И да не те напуска красотата на дома, близка или далечна...
Красиво...
цитирай
12. lotos16 - Благодаря, bapha!
31.03.2010 11:27
bapha написа:
да тичат внучетата сред спомените ти...
И да не те напуска красотата на дома, близка или далечна...
Красиво...


Трогната и развълнувана съм от твоите истински човешки пожелания.
Носиш щедра душа и голямо сърце, приятелю. Остани си такъв във времето.
цитирай
13. анонимен - . . . гърлото ми се стяга. . . усеща...
17.10.2012 13:13
...гърлото ми се стяга...усещането е такова, когато чета..., усетих написаното с всяка фибра на тялото си, защото го чувствам по начина по които си го описала Павлина...
цитирай
14. lotos16 - За коментар 13 - благодаря.
17.10.2012 23:36
анонимен написа:
...гърлото ми се стяга...усещането е такова, когато чета..., усетих написаното с всяка фибра на тялото си, защото го чувствам по начина по които си го описала Павлина...


Все това усещане година след година...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lotos16
Категория: Лични дневници
Прочетен: 652114
Постинги: 68
Коментари: 2231
Гласове: 14137
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031