Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 20:31 - С вкус на къпини
Автор: lotos16 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5911 Коментари: 18 Гласове:
23

Последна промяна: 10.04.2010 05:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С вкус на къпини
разказ
                                                                
        На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на две-три бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препъна в един спомен отпреди много, много години. И ние бяхме влюбени, страстно влюбени, и се целувахме под път и над път под укорителните погледи на тогавашните възрастни. И ние се обичахме и искахме целият свят да знае това.
        
Отдавна вървя с момчето от моя спомен заедно по семейния път. Коловозите му са дълбоко изровени, ту вървят успоредно, ту криволичат и все по-рядко се събират. Понякога той се загубва по някоя странична пътека, но после пак се връща в общия път. Нали се връща… Защото пред нас тича като буйно конче синът ни, все още не стигнал до своя път в живота. От време на време така ми се приисква да се отбия и аз настрани и то за постоянно, даже на новия път да няма друг коловоз за компания. Но жребчето полудува, полудува, пък се обърне да провери крачим ли заедно. Защото то иска да ни има в един впряг – и мама, и татко. Да, така да бъде… може би в някой ден ще престъпя извън пътя, към някой храст с къпини, да си откъсна от омайния плод, да усетя отново сладкия и леко тръпчив вкус… А къпинакът ще ме дерне тук-там, но няма пълно щастие. Ще боли, ще преболи, но споменът за вкус на къпини ще бъде с мен. И после, обратно в коловоза…

image

Такива мисли ми се въртяха в главата, докато двамата влюбени се целуваха. „Ех, казах си, Господи, как ми се иска да съм отново млада и влюбена…” Изглежда идващият тролей е попречил на Господ да чуе думата „млада” и е чул само „влюбена”… Или съм дръпнала дявола за опашката… Защото се влюбих. На тия години. Като тийнейджърка – внезапно и лудо.
      
Една сутрин се събудих с позабравен трепет в душата… Лелей, какви са тия лъчи, какво е това трептене? Погледнах се в огледалото – чак аз се харесах. Лицето ми излъчваше спокойствие и светлина. А бе направо си сияех. Тук трябваше да ми светне сигналната лампичка. Каква сигнална лампичка – аварийна сирена трябваше да ми завие оглушително! Защото бях влюбена… виртуално… При всичкия си интелект и жизнен опит. При цялата си тежест, стабилност и реализъм. Можех веднага да прекратя всичко. В нета това поне е лесно. Но тази неудържимата стихия от чувства, връхлетяла ме така внезапно. Оставих се да ме повлече. Дори не се опитах да се отбранявам. Ех, тези сладки вълнения, непреживявани отдавна… Чувствах се ефирна, лека, не стъпвах по земята. Летях… Само мъничко още, оправдавах се пред себе си, толкова ми е хубаво, и светло, и слънчево…
          Промяната в мен бе повече от очевадна. Синът ми попита да не съм болна, защото съм спряла с постоянното си гълчене по него. Мъжът ми започна да гледа обидено и ревниво. Ха сега да видиш, на мен лесно ли ми е, когато завиваш по други пътеки. Дори една вечер ми донесе без повод подарък и ме покани да се разходим през уикенда. А колежките се пръснаха от завист като забелязаха новия ми фасон. Шушукаха си зад гърба ми, че сигурно съм си намерила любовник, та така съм разцъфтяла. Следяха ме любопитни да разберат дали ще отправя по-особен поглед към някой мъж от фирмата.
          Не ми пукаше, ама изобщо. Усмивката не слизаше от лицето ми, май дори и насън се усмихвах.
        Войната с мъжа ми за дистанционното бе прекратена. Телевизията съвсем не ме интересуваше, никакви сериали, реалити и други такива.  Дори не чувах изцепките на футболните коментатори. Стройно и организирано вършех всичко, не се размотавах, приключех ли с домашните задължения вечер, идваше моето лично време. Сипвах си нещо в чашата, включвах лаптопа и… отивах на поредната среща.
        „Чакаш ли ме?”
        „Откога те чакам…”
        И се започваше едно чатене, едни разговори, за какво ли не… Даже и словесни дуели, които, за мое учудване, понякога губех. Мъж да ме надприказва мен? Явно насреща ми седеше умен и интелигентен човек, с приятно чувство за хумор. А колко нежност носеха думите му…
Да получиш и дадеш топлинка… Омагьосаха ме ласкавите му слова. Миговете с него бяха толкова красиви, толкова вълшебни, толкова невероятни… Вечер след вечер ние се отправяхме на разходка в различни точки на света - от най-екзотични до съвсем обикновени места. Но най-обичах малката горска хижа - настанявахме се удобно край виртуалната камина, пийвахме си, гледахме играта на пламъците и говорехме до безкрай, дори и да помълчим заедно ми беше хубаво. Докато едва вечер той ми написа:
         „Ела да те прегърна.”
         Онемях, чувах сърцето си как продънва тишината, удар след удар… „Ела да те прегърна…” И тогава в съзнанието ми зави сирената, оная, сигналната… Дрезгавият й звук прогони мъглата на омаята и тя бавно, с нежелание, се разнесе. И блесна безпощадната истина. Прегръдка… нямаше да има. За прегръдка трябват двама. И за всичко останало след прегръдката. Май само аз бях увлечена... Не знаех какво да отговоря, времето течеше, мислите ми се трупаха накуп…
         „Заспа ли край камината?” – попита той.
        Не, приятелю, събудих се. От един вълшебен сън. Все някога трябваше да се събудя. Господи, какво правех? Той беше само една снимка и красиви думи. Не виждах очите му, не знаех какво има в тях – ласка или присмех. Не чувах гласа му – не знаех какво звучи в него – симпатия или ирония. Не виждах тялото му – не знаех какво излъчва – желание за прегръдка или задоволство от свалката. Поредната жена, уморена от безкрайната сивота на ежедневието. Осъзнах, че животът ми до такава степен е бомбардиран от безразличието, грубостта и злобата, че с две изречения виртуалният ми непознат ме бе очаровал и вкарал шеметно в този нереален танц. Изречения, пълни с изящна словесност Осъзнах как душата ми неистово е копнеела да чуе няколко мили слова. Всъщност в човека ли се бях влюбила или в думите му? Думи като изворче с бликаща нежност, която жадно поемаше зажаднялата ми за ласка душа…
         „Ще дойдеш ли да те прегърна? Ще бъда нежен…” – настояваше той.
         Нещо в мен простенваше, пръстите ми се протегнаха сами да пишат… Да, щях да отида за една прегръдка. Прощалната… Защото в този момент разбрах, че докато аз съм  превръщала трепетите си в думи, той със завидно умение е обличал думите си с чувства. Трябва да пишеш романи, приятелю, любовни романи. Жените ще ги купуват като топъл хляб. Ще лягат и ще стават с тях, ще си ги държат до възглавниците, ще си ги носят в дамските чанти. Защото всички ние винаги имаме нужда от глътка нежност… сладка и тръпчива като къпинов сок.

image

На монитора ти потрепва моята снимка. Хващаш я с мишката и бавно я влачиш към папка „Свалени мадами”. Още една виртуална бройка в сметката. Впрочем, удоволствието да се превърна в поредното ти завоевание беше и мое. Дори бих казала, заслужаваш го, приятелю! Вкусът на къпини беше божествен…

 А сега отивам да си намажа драскотините от къпинака  с йод...

image

       Още по темата тук
(http://scarlety.blog.bg/zabavlenie/2010/04/08/malka-goliama-smeshka.525232)


        С този разказ поздравявам с предстоящия празник  всички дами, които чувстват в мен приятелката, а също така и всички дами, наминали оттук и имали търпението да го прочетат.





Тагове:   къпини,


Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mmagy - И аз те поздравявам за празника и за ...
06.03.2010 23:05
И аз те поздравявам за празника и за хубавия разказ!
Прегръдка!:)
цитирай
2. lotos16 - Благодаря, мила Маги!
06.03.2010 23:11
mmagy написа:
И аз те поздравявам за празника и за хубавия разказ!
Прегръдка!:)


Радвам се, че разказчето ти е харесало. :))))))
цитирай
3. romanov - е те това е:))
06.03.2010 23:35
аз спирам да пиша;)))
цитирай
4. lotos16 - Благодаря за коментара, Романов!!
06.03.2010 23:41
3. romanov - е те това е:))
romanov написа:
аз спирам да пиша;)))


Румене,
моля ти се, недей да спираш... Ти си един от любимите ми автори.
Ако трябва ще си изтрия постинга, само не лишавай блога от разказите си.:)))))
цитирай
5. iliada - Добро утро , Павлинка!:)
07.03.2010 09:08
И аз като всички жени обичам дъха на капините !:)
Страхотно разказче !Да си жива и здрава приятелче и да се подготвиш за утре!
Жалко ,че няма да съм в Плевен за да се почерпим за празника ,но ще го отложим за след седмица поне!:)
Прегръщам те !:)
цитирай
6. tota - мила приятелко! Как добре си го казала:
07.03.2010 09:09
"Защото всички ние винаги имаме нужда от глътка нежност… сладка и тръпчива като къпинов сок."
Благодаря ти!
цитирай
7. lotos16 - Слънчев ден, приятелче!
07.03.2010 09:11
iliada написа:
И аз като всички жени обичам дъха на капините !:)
Страхотно разказче !Да си жива и здрава приятелче и да се подготвиш за утре!
Жалко ,че няма да съм в Плевен за да се почерпим за празника ,но ще го отложим за след седмица поне!:)
Прегръщам те !:)


Благодаря за ласкавия отзив.
За празници винаги съм готова, с повод и без повод!
Приятно празнуване и на теб!
:)))))))))))))))
цитирай
8. lotos16 - Мила Ати, мила приятелко,
07.03.2010 09:14
tota написа:
"Защото всички ние винаги имаме нужда от глътка нежност… сладка и тръпчива като къпинов сок."
Благодаря ти!


Радвам се, че съм намерила в теб сродната душа - колко много неща ни докосват по един и същи начин...
цитирай
9. ckarlet - Е, много разтоварващ и приземяващ ...
07.03.2010 11:19
Е, много разтоварващ и приземяващ постинг!!!
В навечерието на този хубав празник ти желая да си обичана и желана от любимия човек в реала, за да бъдеш истински прегърната и целуната!!!
цитирай
10. aqualia - :))),lotos16 Къпиновото вино е омайно!
07.03.2010 11:33
Къпиновото вино е омайно! А разказът много освежаващ , чувствен и шокиращ - също като глътка от него! Поздрави!
цитирай
11. lotos16 - Скарлет,
07.03.2010 11:39
ckarlet написа:
Е, много разтоварващ и приземяващ постинг!!!
В навечерието на този хубав празник ти желая да си обичана и желана от любимия човек в реала, за да бъдеш истински прегърната и целуната!!!


Ще се постарая за прегръдките и целувките реални - да не изпусна нито една. :)
За приземяването - все пак това е разказ: няколко опорни точки, надградени с художествена измислица и доста въображение.... :)))))
Усмихнат ден ти желая!!!
цитирай
12. lotos16 - Благодаря за добрите думи, aqualia!
07.03.2010 11:41
aqualia написа:
Къпиновото вино е омайно! А разказът много освежаващ , чувствен и шокиращ - също като глътка от него! Поздрави!


Знаех си аз, че къпиновото вино харесва и на други... :))))
цитирай
13. lubara - Честит 8-март , lotos16 !
07.03.2010 16:27
Аз пък, да ти кажа честно, имам точно такава прегръдка!
А къпъниво вино баща ми правеше, ех, хубави години бяха!
цитирай
14. lotos16 - Любо,
07.03.2010 17:33
lubara написа:
Аз пък, да ти кажа честно, имам точно такава прегръдка!
А къпъниво вино баща ми правеше, ех, хубави години бяха!


Благодаря, приемам твоята приятелска прегръдка с удоволствие!
И моят баща правеше къпиново вино, и малиново... Сега само си спомняме вкуса му.
Намини утре да почерпя за празника. Ще има специален постинг.
цитирай
15. scarlety - lotos16,
10.04.2010 00:06
Изключително вълнуващ разказ.Благодаря,че даде линка в моя блог.Ако бях го пропуснала щях да съжалявам много.Къпиновият сок е прекрасен,но добре си се сетила-йодът е задължителен.Ако не и нещо повече!Още веднъж поздравления-много добре написано,завладяващо!
цитирай
16. lotos16 - Благодаря ти, scarlety, и добре дошла!
10.04.2010 00:18
scarlety написа:
Изключително вълнуващ разказ.Благодаря,че даде линка в моя блог.Ако бях го пропуснала щях да съжалявам много.Къпиновият сок е прекрасен,но добре си се сетила-йодът е задължителен.Ако не и нещо повече!Още веднъж поздравления-много добре написано,завладяващо!


Много ми допаднаха веселите ти стихове, пък и темите са близки... и актуални... ;)
Понякога и аз пиша весели рими..., когато не мажа раните с йод. :)))))
Радвам се, че моят разказ ти е доставил удоволствие и те е развълнувал. :)))
цитирай
17. beaustranger - Възхитена!
26.09.2010 01:22
От волята и навременното осъзнаване.
цитирай
18. lotos16 - Благодаря, beaustranger
26.09.2010 11:28
beaustranger написа:
Възхитена! От волята и навременното осъзнаване.


Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lotos16
Категория: Лични дневници
Прочетен: 625891
Постинги: 68
Коментари: 2231
Гласове: 14126
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031