Прочетен: 12297 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2012 13:30
ПРОШКАТА
Преди десетина години бях на курс по позитивна психотерапия. Трябваше да разкажем коя е най-голямата обида в живота ни. Странно колко много неща, за които съм била обидена, ми се видяха незначителни, а някои направо смешни. Все пак размислите ми изкристализираха до две големи обиди. Психоложката ни поведе към следващата тема – за прошката. Как трябва да можем да прощаваме, колко облекчен се чувства човек, след като е простил и така нататък.
Реших и аз да пробвам да прощавам. Тогава детето беше малко и като го сложех да легне, започвах да „работя” по въпроса. Беше ми казано да записвам, ама кой ти има време за писане. Ама много е трудно да започнеш да прощаваш – две-три нощи си измислях как да изглежда тетрадката, какъв цвят да е химикалката, и така, докато ме унесе сънят. Накрая си казах: „От тази вечер започвам”. Най-напред беше съседката, която кой знае защо питаеше злоба и вечно налиташе на кавги. „Простено да ти е…” си казах и успокоена, че съм направила първата стъпка, заспах. На другия ден я срещнах, поздравих я и й пожелах най-сърдечно приятен ден. А тя загуби дар слово от шашване…
На следващите вечери подхванах де що имам приятелки – бивши и настоящи. Простих за всичко на всички, без една. За нея по-нататък.
После дойде ред на бившата ми работодателка. Една истинска кучка, откъдето и да е погледнеш. „Простено да ти е, госпожо, за нечовешкото отношение и че не ми даде последната заплата…” Тук се обади едно гласче-провокаторче: „Как ще й простиш, 300 лева са това!” Е, прежалих парите и й простих. Така се случи в живота, че покрай децата ни, я срещах честичко. Странно, но след като успях да й простя, като я видех, вече не изпитвах яд.
По онова време работех в малка семейна фирма. Преди обяд ми крещеше шефът, а след обяд шефката мърмореше. Простих на нея, да е недоволна явно беше постоянното й състояние. Простих и на шефа, то с такава жена как да не си изнервен.
След това изредих роднините и от двете страни, за който мислех, че с нещо е сгрешил пред мен.
И така вечер след вечер разгръщах въображаемата тетрадка с корици на цветя и с въображаемата лилава химикалка записвах прошка след прошка. Аз наистина им прощавах, независимо колко време ми отнемаше това - пет минутки или пет нощи. Не е лесно да кажеш: „Прощавам ти!”, трябва да го направиш от душа и сърце, така че, повече да не изпитваш обида.
Простих на баща си, за това, че животът на майка с него беше труден. Господ го наказа достатъчно с това, че тя си отиде преди него и той остана сам в празната къща.
Простих на мама. То на майките май няма много за прощаване, особено когато вече ги няма… Простих й, че обичаше повече брат ми…
Накрая остана брат ми и жена му. Тя ми беше приятелка, с която съм споделяла душата си. И ме предаде…застана между мен и брат ми и обичта му към мен се загуби нанякъде.
Ех, не се разбраха снаха и свекърва, кой крив, кой прав, не искам да съдя… Брат ми се преобрази драстично – не беше вече любящия син. Не издържа майчиното сърце на мъката. И моята майка, тази силна и борбена жена, се предаде и стопи за месеци. Последните й думи бяха: „Батко ти кога ще дойде да ме види?”
И сега аз трябваше да простя – на него и на жена му…
Нощи наред се опитвах да изрека прощалните думи… Не можех… Пред очите ми изплуваше изтощеното от болките лице на мама. Стисках ръце в юмруци, ноктите ми се впиваха до кръв, а душата ми яростно се гърчеше в желание за мъст. Въртях се из леглото, накрая изтощена заспивах посреднощ, а сутрин възглавницата бе мокра от сълзи.
Една нощ ме събуди звънът на телефона. Странно, бях в родния си дом, а телефонът - един такъв черен, от старите. Вдигнах слушалка, чуваха се някакви шумове, пращане и тих глас. Разбрах, че това е мама и завиках силно: „Не те чувам, мамо, говори по-високо, не те чувам…” Тогава нейният глас проби шума: „Прости му…”. И всичко утихна… Крещях, обляна в сълзи, „Мамо, мамо…”
Събудих се от вика си… Едва си поемах дъх. Постепенно осъзнах, че бях сънувала гласа на мама. После бавно ме завладя спокойствие, сълзите ми се стичаха и сякаш с тях изтичаше и събраната ярост.
На следваща нощ успях да изрека: „Прощавам Ви, батко…” Как да не го направя, мама от оня свят се обади да поиска прошка за него. Ох, простих му, почувствах невероятно облекчение, сякаш огромен товар се свлече от гърба ми.
Накрая простих и на себе си.
Научих се да прощавам – на себе си и на другите. Но това не значи, че проповядвам тоталната прошка за каквото и да е било. Понякога се налага да се озъбиш и да отстоиш себе си.
Човек трябва да има чест, гордост и собствено достойнство. Дори когато прощава…
В днешния ден ще помоля всички Вас,
мои приятели и читатели,
простете ми, ако неволно съм обидила някой от Вас.
А аз от своя страна ще Ви кажа:
„Простено да Ви е.”
Прощавам за всеки случай, макар да няма за какво...
Хубав ден ти желая!:)
Спонтанно я написах... Днес денят е такъв - ден за прошка. Което не ни пречи да прощаваме и в останалата част на годината.
Прощавай и простено да ти е!
Хубав ден ти желая!:)
Не случайно сме се намерили във виртуалното пространство. Душите ни са сродни.
Съгласна съм с теб - прошката сякаш пречиства душата.
Прощавай, Лотосче любимо! Простено ти е!
Прощавай, Лотосче любимо! Простено ти е!
Благодаря ти за добрите думи.
Прощавай, простено да ти е!
Прости ми ,приятелко ...и простено да ти е . Прегръдка от сърце !
Прости ми ,приятелко ...и простено да ти е . Прегръдка от сърце !
Прегръдка и от мен. Прощавай, приятелко. Простено да ти е. (то май няма за какво, но да спазим традицията:)
Прости ми приятелко и простено да ти е !
Поздрави и прегръдки с обич!
Прости ми!
Прости ми и ти!:)
Прости ми приятелко и простено да ти е !
Поздрави и прегръдки с обич!
Прощавам, прсти ми... и една голяяяяма пригръдка и от мен. Хубава вечер!
Прости ми!
Простено да ти е, прощавай... Отдавна нося тази изповед в душата си, днес просто се изля...
Прощавай и ти - и за стореното, и за помисленото...
Прости ми и ти!:)
Трудна, но възможна е прошката. Ти знаеш... Прости ми.
Прегръдка от Плевен до Пловдив.
Всеки Божий ден преди лягане за сън, защото нашите грехове са ежедневие и един единствен ден е абсолютно недостатъчен. Не е необходимо да се демонстрира прошката - тя може и мисловно да се дава, но искрено. Вярно е, трудно е да се справи човек, но е необходимо.
Прошка се иска тогава, когато те е обидил човек, а не когато ти си го обидил, защото за да те обидят, преди това е бил греха от теб към съответния човек.
По този начин се запушва силен канал с отрицателна енергия и тогава се спира атаката.Не е необходимо само да се дава прошка - това е първия етап, след това идва ред на благословението.
И то като прошката може да се даде мисловно, а по този начин се укрепва енергията на човека.
Това са трудни изпълнения изискващи голяма воля, смирение и загърбване на собственото его.
Това е нашият път към съвършенството, това са нашите уроци, които трябва да научим, но преди това са болките , несполуките , страданието....
Желая ви на всички Мир и Любов!!!!
Бъдете благословенни вие всички Божии създания!!!!
Амин!
Всеки Божий ден преди лягане за сън, защото нашите грехове са ежедневие и един единствен ден е абсолютно недостатъчен. Не е необходимо да се демонстрира прошката - тя може и мисловно да се дава, но искрено. Вярно е, трудно е да се справи човек, но е необходимо.
Прошка се иска тогава, когато те е обидил човек, а не когато ти си го обидил, защото за да те обидят, преди това е бил греха от теб към съответния човек.
По този начин се запушва силен канал с отрицателна енергия и тогава се спира атаката.Не е необходимо само да се дава прошка - това е първия етап, след това идва ред на благословението.
И то като прошката може да се даде мисловно, а по този начин се укрепва енергията на човека.
Това са трудни изпълнения изискващи голяма воля, смирение и загърбване на собственото его.
Това е нашият път към съвършенството, това са нашите уроци, които трябва да научим, но преди това са болките , несполуките , страданието....
Желая ви на всички Мир и Любов!!!!
Бъдете благословенни вие всички Божии създания!!!!
Амин!
Днес е денят за прошка по българските традиции. Навярно дедите ни са имали нужда от един ден в годината, за да поискат прошка от близките си, а и те да им простят.
А да прости човек може на следващия ден или след 10 години... Зависи кога ще осъзнае нуждата да прости....
Прегръдка за теб и за принцеса Преслава. :))))
Спорна нова седмица и от мен.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
Благодаря ти Павлинче!
И да е честит празника на жените!
Бъди все така смела, светла и пример за добри дела!
Поздрави!
Надявам се, че и ти си ми простила.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
Простено да ти е, приятелю.
Благодаря ти Павлинче!
И да е честит празника на жените!
Бъди все така смела, светла и пример за добри дела!
Поздрави!
Благодаря за добрите думи.
Благодаря за съпричастието.
Само силните духом могат да поискат прошка и да я дадат. Ти навярно си от тях!
Поздрави!
Само силните духом могат да поискат прошка и да я дадат. Ти навярно си от тях!
Поздрави!
Благодаря, че прочете и сподели. Не знам дали съм силна духом, прошката по-скоро е облегчение за този, който я дава.
Спорна нова седмица ти желая.
Няма по-голямо духовно пречистване от изповедта и пошката(било то давана или вземана).......Радвам се, че Ви срещнах и им пощавам на тези от нашя блог постави ли минусите....те не знаят какво правят.....
Поздрави!
Няма по-голямо духовно пречистване от изповедта и пошката(било то давана или вземана).......Радвам се, че Ви срещнах и им пощавам на тези от нашя блог постави ли минусите....те не знаят какво правят.....
Поздрави!
Радвам се, че моята изповед те е докоснала. Благодаря за добрите думи...
А за минусите не се впечатлявяй - дълго време някой се забавляваше, като поставяше много минуси по постингите из целия блог. Разни хора, разни забавления...
24.01.2012 11:58
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит