Прочетен: 9725 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2010 15:13
Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец
134 години от избухването на Априлското въстание
Днес, само след няколко часа, на площад „20 април” над коленичилото в знак на почит Панагюрище ще се разнесе тържественият глас, изричащ имената на загиналите за свободата на България.
Да сведем глави и да се преклоним пред саможертвата на хилядите знайни и незнайни българи, дали живота си за свободата на Родината.
Вечна им памет!
Из „Записки по българските въстания”
"На 2 май, пред изгряванието на слънцето, ние потеглихме за Панагюрище през гората направо. След малко достигнахме една височина, називаема Лисец, час и половина далеч от селото към северна страна. Тук, от това място, селото Панагюрище се вижда като в тава. Сега обаче то не можеше да се види, с изключение на няколко само къщици по края. Не можеше да се види то по тая проста причина, че цяло-целниничко беше потънало в огън и гъст дим.
……..
Начело на неприятелските войски беше Хафуз паша, който дойде откъм Стрелча, предводим от много башибозуци и местни турци, запознати и с най-тайните пътеки. На 29 априлий стана най-отчаяната битка; юнашки са се сражавали нашите панагюрски борци със своите стари шишинета против редовната войска и длъгнестите куршуми на шнайдерите и винчестерите. Малко по-надалеч от тях е свирнал и кантаревият топуз, пуснат от черешовото сухо дърво; но и неговият глас скоро трябвало да онемей, защото му отговорили с берлинския челичен круп и защото на третия път взел формата на копаня - пукнал се, искам да кажа.
…………..
Скъпо заплати Хафуз паша своето влизание в Панагюрище. Покритите от куршуми юнаци на няколко места се спирали в отстъпванието си, докато ги разбият окончателно, и отваряли огън срещу нападателите. Около 170-200 души турци са паднали на панагюрските обкопи, в числото на които имало и двама-трима мюлезими и юзбашии.
След отстъпванието на борците пред грамадната настъпающа царска сила, техните обкопи, както и самото Панагюрище се завзело от победителите. Страшни и отмъстителни били тия спрямо всичко, що е българско. Тяхната и така разпалена ярост се увеличила още повече, когато тия, преди да им се удаде да станат господари на селото, трябвало да минат като по мост върху труповете на своите съотечественици и другари, избити от довчерашните покорни уж раи.
…..
Захванала се ужасната сцена: огън и меч; който сварил да избяга към гората, спасил се. Женски отчаяни плачове и боязливите крясъци на децата заглушавали въздуха. В очите на неприятеля и тия последните се считали за противници, и тия на равна степен с бащите си и своите мъже изпитали студеното желязо на ятагана и продълговатия куршум на шнайдера. Няколко души от по-известните юнаци, неизвестно по какви причини, дали нарочно, или че не сполучили да избягат с време, останали в селото, заградени от турците. Много от тях не искали да умрат така мърцина, със скръстени ръце. Рад Клисарят например, един от храбрите борци, се затворил в дома на Делча хаджи Симеонов, заедно със стотника Стояна Пъков. Страшен огън отворили тия от прозорците на поменатата къща срещу нападающите турци. В разстояние на 4-5 часа сполучили да убият до 20 души турци, в числото на които влиза и един големец, мюлезимин или друг някой чин. Тия само гърмели, а други двама души им пълнели пушките. Рад, с гол нож в ръката, излязвал няколко пъти навън да взема пушките на избитите войници, а после пак се връщал. Вниманието на нападающите било обърнато към тая къща, около която грозно хъркали няколко анадолски синове.
Най-после топовете били обърнати към тая къща, която отдалеч подпалили чрез бомбардирование. Необикновените буйни натури завинаги принасят добро на своите ближни с решителните си постъпки. И постъпката на нашите двама герои не отстъпила от това общо правило. Дордето турците, заедно със своя паша, се занимавали да правят преговори с Рад Клисаря и Стояна Пъков, панагюрските победени жители намерили свободно време да избягат от селото навън.
- Ако тия комити имаха двадесят души такива юнаци (като Пъкова и Клисаря) - казал Хафуз паша, - то ние не можехме влезе така лесно в това московско село.
Въобще най-голямата и жестока битка, може да се каже без увеличение, е станала вътре в селото, когато юнаците бяха разбити вече и всеки от тях действуваше отделно за своя сметка.
……… Няма пример да се е предал някой от панагюрските борци с оръжието си.
…………
Трябва да ви кажа и това, че турската редовна войска, която нападна с Крупови топове върху 800, най-много 1000 души въоръжени въстаници (числото на въстаниците беше по-голямо, но аз не смятам и ония, които бяха въоръжени само с брадви и колища), броеше до 3000 души без башибозуците. Така или инак, но панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история, заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци!..."
Захарий Стоянов
Първанов за енергийната стратегия
Ново копие на Панагюрското златно съкров...
Мислено ще се пренеса в този тържествен миг на площада и отново с вас ще се изкачвам по стълбите към монумента на Априлските герои.
Честит празник, Панагюрище!
Обаче едва ли някой може да ми отговори!
Мислено ще се пренеса в този тържествен миг на площада и отново с вас ще се изкачвам по стълбите към монумента на Априлските герои.
Честит празник, Панагюрище!
Довечера от 20.30 ч. Националната телевизия ще предава на живо от Панагюрище и ще ни направи съпричастни на тържествения митинг-заря. Мислено ще бъдем там, на площада...
Обаче едва ли някой може да ми отговори!
В Панагюрище наистина традициите са дълбоко в душите на хората. Даже и когато не живеят в родния си град, панагюрци носят в себе си гордостта, че са българи и наследници на славно минало.
01.05.2010 13:27
Том ІІІ: Исторически песни
Какво е ново, ново станало,
ново станало в Каменна Клисура?
Пустите клисурци станали московци,
а панагюрци - донски казаци!
Войвода им беше Гьорги Бенковски,
развява байрак Райна девойка.
Топове им бяха черешово дърво,
гюллета им бяха кантар тоиузи.
Топчето пукна - Европа се стресна,
Памет ,вечна памет за свидните чеда на народа дали живота си за свободата
и ДЪЛБОК ПОКЛОН
Какво е ново, ново станало,
ново станало в Каменна Клисура?
Пустите клисурци станали московци,
а панагюрци - донски казаци!
Войвода им беше Гьорги Бенковски,
развява байрак Райна девойка.
Топове им бяха черешово дърво,
гюллета им бяха кантар тоиузи.
Топчето пукна - Европа се стресна,
Памет ,вечна памет за свидните чеда на народа дали живота си за свободата
и ДЪЛБОК ПОКЛОН
Благодаря за твоето родолюбие и за допълнението към постинга.
http://skribezium.blog.bg/turizam/2009/08/22/panagiurishte-memory-full.384074
Поздрави и за теб, родолюбке, lotos16!
http://skribezium.blog.bg/turizam/2009/08/22/panagiurishte-memory-full.384074
Поздрави и за теб, родолюбке, lotos16!
Твоят постинг за Панагюрище е най-добрият, който съм виждала. Професионално направени снимки и много силен и впечатляващ текст и то от човек, който е от друг град. Включила съм го в блог-вълната си за Панагюрище. Моите разходки просто бледнеят пред твоето "Панагюрище - Memory ful". Казвам го най-искрено и с най-дълбокото си уважение към теб.
Поклон!
Горда съм, че съм тяхна потомка.
И от мен поклон пред саможертвата в името на свободата ни!!
Поклон!
И от мен поклон пред саможертвата в името на свободата ни!!
Всеки, който е дишал този въздух и е стъпвал по тази земя, носи в сърцето си особена гордост и това създава неповторимата атмосфера на патриотизъм, на прословутия панагюрски шовинизъм. Винаги съм се гордеела, че съм израснала в този град, че съм потомка на българи, принесли себе си в курбан за свободата.
А догодина може би ще бъдем заедно на тържеството...
Благодаря за признанието и добрите думи към моя роден град.
Хората в тези краища са родолюбци, които пазят свой български
дух.
Казвам го, защото преди 199 години моето село е разрушено като градче и 40 години е пустеело, за да стане отново обитаемо, но вече не градче, а село.
Една година преди Априлското възстание е тгръгнала четата от тук, но на 40 километра се е разпаднала. Все пак е запалила някаква бунтовна искрица , а нейното знаме е станало знаме на четата на Хр. Ботев.....
Трябва да пазим историята си и традициите се - това ни прави повече българи!!!
Поздравления, за хубавия постинг и поздрави на това патриотично гнезденце - Панагюрище!!!!
Хората в тези краища са родолюбци, които пазят свой български дух.
Казвам го, защото преди 199 години моето село е разрушено като градче и 40 години е пустеело, за да стане отново обитаемо, но вече не градче, а село.
Една година преди Априлското възстание е тгръгнала четата от тук, но на 40 километра се е разпаднала. Все пак е запалила някаква бунтовна искрица , а нейното знаме е станало знаме на четата на Хр. Ботев.....
Трябва да пазим историята си и традициите се - това ни прави повече българи!!!
Поздравления, за хубавия постинг и поздрави на това патриотично гнезденце - Панагюрище!!!!
едно голямо благодаря за хубавите думи и за коментара - допълнение към постинга.
Светла седмица!
Светла седмица!
трябва да съхраним за поколенията славното ни минало.
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит