Понякога забравям,

че отдавна теб те няма

и мислено си казвам:

Ще се обадя днес на мама.

Ще й разкажа

как животът ми върви,

в какво успях,

къде се провалих.

Ще ме изслуша,

туй-онуй ще ме попита

и ще ми каже:

„Бъди по-упорита!”.

 

И после сепвам се

с безмълвен стон –

до оня свят

не е прекаран телефон…

П.П. Нямам сили да отговарям на коментарите Ви тук. Извинете ме.

Поздрави!

се утешаваме с мисълта, че любимите ни хора, които вече не са с нас, сега се намират в прегръдката на Божията милост, и Божията грижа ги е прибрала под великото си крило, извадила ги е от затвора на земните тегоби, беди и болки, и ги е изпратила в сенчестата Градина на великия си Рай...

наистина ... и тъжно ...

http://www.vbox7.com/play:faa9efb6

Разбирам....

няма, но спомени има...

тя ще те чуе, сигурна съм в това. Ще ти стане по-добре, а и говорейки с нея, ще си спомняш хубавите ви мигове и ще ти олекне поне мъничко.
Прегръдка от мен!

Приятелко, зная какво ти е...
С или без телефон, по-важни са силата на чувствата... За да се уловят, няма нужда от никаква техника... Те се долавят по друг начин...

Радвам се, че си между моите приятели, Павлина!

lotos16, познато ми е това чувство, а ти така силно си го изразила с думи!

има неща които носим в сърцето си и времето е безсилно.........
Прегръщам те скъпа

... но животът продължава... "Бъди по-упорита!" - ще кажа като скъпата ти майчица... , Светла й Памет !!!
Мъката затихва, но винаги боли, особено на празници... Прегръдка от мен!

Така говоря понякога на баща си и аз... и знам, че ме чува...

и довереник, приятел. Сега тя живее в теб.
Не всеки е такъв късметлия...

прегръщам те. Да помълчим.

Да, когато майка си отиде, бях на 24. И тогава, няколко дни след това звънна телефона. Женски глас я търсеше. Не можех да кажа, какво е станало. Обадете се отново, измънках и затворих.

Емоцията ни отговаря вместо теб!
Благодаря ти за съпреживяното.