После, на 11-12 години, когато вече не играех с играчки, се запалих да проуча по-основно мечките – изучих на своя глава всичките видове мечки по света – добре че у нас имаше книжарници със съветски (сега руски) книги. Руснаците печатаха много преводни и съветски научно-популярни издания – тези книги тогава играеха ролята на сегашните Дискавъри и Нешънъл Джиографик телевизионни канали...
...
Преди няколко години пък имах пряко преживяване с мечка. Докъде то е истина, докъде моя фантазия – дори и аз не мога (а и не искам) „трезво” да преценя. Всъщност – не съм сигурна в „истинността” единствено на извода, който направих тогава. Всичко останало е самата, ежедневна истина...Ето я историята.
През втората половина на септември 2004-та аз и мъжът ми решихме да направим, само двамата, един едноседмичен преход из Родопите. Преходът се оказа страхотно и силно изживяване. Беше от полуспонтанните неща, които започват уж на майтап, но после ги помниш много дълго. Планината през това годишно време беше съвсем празна от хора. За цялата седмица по време на маршрутите срещнахме хора само четири пъти – една бабичка, едно момче, което пасеше и пазеше конете си в гората, един човек с пистолет, който пазеше някакви горски ягодови насаждения (поне такива ми се сториха, може и да е било нещо различно от ягоди, но помня ягодите, защото веднага си затананиках Бийтълсовата “Strawberry Fields Forever”) и една група дървосекачи. Туристическият сезон беше минал, децата бяха започнали училище и може би по тази причина нямаше никакви туристи. Да, по маршрутите не срещнахме нито един турист... А в хижите, в които отсядахме – всяка вечер различна – бяхме само ние и хижарите (които впрочем много ни се радваха и ни сервираха на корем ядене и пиене)... На планина, всеки знае, апетитът към храна и бира или други напитки често е огромен – нормално е! Ходил си десет-дванадесет часа с малки почивки, хапнал си надве-натри нещо малко и я си пил достатъчно вода, я не си... А и потенето допълнително обезводнява. Интересно е също, че в планината алкохолът не действа така неприятно, както в равнината. Колкото и да пиеш, на сутринта можеш да станеш бодър и пълен с енергия още в пет часа... Може би по тази причина доста „планински хора” изпиват без проблеми и странични ефекти огромни количества алкохол... Но да не се отклонявам!
Първите три дни маршрутите бяха трудни – не само заради дължината си, а и защото почти нямаше туристически маркировки и - независимо от препечатаното от Интернет ръководство, което ни водеше добре - се поизгубиме няколко пъти.
Беше към десет часа на втория ден, когато отново установихме, че сме изгубили маркировката. Вървяхме по широк, земен път, по който може да се возиш в каруца или с джип. Както е нормално за такива пътища – при сухо време те са покрити с няколкосантиметров слой прах. И аз си вървя, гледам си в краката и блея по прашните облачета, които вдигат туристическите ми обувки... Така както си блея, забелязвам, че по праха отчетливо се виждат големи човешки стъпки, успоредни и в една посока с моите – интересното при тях беше, че бяха от бос крак! Кой ли е ходил тук бос? Кой е ходил бос!? На няколко пъти си зададох този въпрос и тъкмо щях да го кажа на глас, за да обърна внимание на съпруга ми към този феномен, когато въпросът от самосебе си се преобрази в едно „сигурно знание” – ТОВА Е МЕЧКА! НЕ СА ЧОВЕШКИ СТЪПКИ!
Да, бяха съвсем пресни мечешки стъпки – мечката бе минала съвсем наскоро и бе съвсем близо до нас. Голяма беше! Заглеждайки се в следите, покрай големите стъпки видяхме и едни малки – мечка с малко мече!
Аз знам, че, както всяко друго животно, и мечката винаги гледа да избягва пряка среща с човека. И, понеже обонянието и усета й са по-силни от тези на хората, тя е тази, която може да контролира избягването на срещите – при това, в повечето случаи – успешно. Обаче, независимо от това, пресните мечешки стъпки ме притесниха и изнервиха – не стига, че се бяхме изгубили, а и мечка с мече отгоре на всичко!
Продължихме по пътя. Маркировка все още нямаше, но не се вълнувахме много от това – нали все пак бяхме на голям път – все щеше да ни изведе някъде. Вървяхме може би около двайдетина минути – мечешките следи си бяха неотклонно с нас – когато видяхме, че насреща ни се задава една баба. Типична родопска възрастна жена, облечена в синя работна престилка и с бяла забрадка на главата. Наглед около седемдесет и няколко годишна. Срещайки се се поздравихме и тя попита дали сме виждали едно момченце, седемгодишно, с магаре – от сутринта ги търсела и никакви ги нямало. Момченце и магаре не бяхме виждали – казах й, единственото, което бяхме видели беше на около половин час път от хижата, от която тръгнахме - кобила с малко конче – но бабата не обърна внимание на това. Тъкмо вече се раделяхме и аз й казвах, че ако видим момчето с магарето ще му кажем, че сме я срещнали и се сетих да й обърна внимание за мечката – бабата идваше оттам, откъдето вече бе минала мечката и беше възможно да са се срещнали...
– Бабо, видя ли мечката с мечето – или стъпките им? – попитах аз, сочейки пресните стъпки наоколо ни.
– Аааа – махна безразлично с ръка Бабата. – Тя винаги минава оттука! Айде чао! – и продължи пътя си. Ние също.
Около пет минути след срещата с Бабата видяхме маркировка – намерихме се! Продължихме... Постоянно се оглеждах – опасявах се да не ни изненада Мечката. И съответно Бабата с нейното момченце съвсем ми изхвръкнаха от главата. Някак не успях на момента да видя, че не е съвсем нормално да се срещне такава баба в тази пустош, нито е стандартно седемгодишни деца да се пускат сами по такива отдалечени, диви места...
Ходех така, в забрава, до следващото изгубване – когато, лутайки се вече по горски пътеки, не по коларски път – срещнахме на един склон в гъстата гора момче, около двайсетгодишно, типично родопско момче, което пасеше няколко коня. Попитахме го за пътя, той ни обясни и после разменихме няколко думи. Каза ни, че наоколо имало четири вълка, които изяли няколко коня – и вече били принудени да ги пазят. Кой знае защо – това с вълците не ме впечатли. Може би защото се сетих за Бабата и реших да го питам дали и той я е срещнал. При този мой въпрос момчето загледа някак отнесено и ми отговори неопределено:
– Не съм я срещал – каза. – Разправят, че на младини загубила детето си тук, в планината. Изяли го били вълците...
Само това каза и прекъсна изказването си – викна по един от конете, който се беше отклонил и отиде да го насочи, накъдето трябва... Ние видяхме, че няма да се върне повече при нас – махнехме си за довиждане и продължихме.
Думите на Момчето ме накараха да се замисля за Бабата. Ситуацията, меко казано, ми се стори странна. Ако наистина е изгубила детето си на младини – това трябва да е било преди повече от петдесет години. Ако бабата е дух – не същество от нашия свят – то тя, може би, би трябвало да изглежда така, както е изглеждала тогава, когато е преживяла тази страшна травма. А ако не е дух – възможно ли е петдесет години да търси момченцето си?
Не можах тогава да реша загадката, но продължих да мисля върху нея – какви ли не визии ми се въртяха в главата...
Като се прибрахме от прехода продължих с търсенето на обяснение за поведението на странната Баба и нашата среща. Кой знае защо, тази, наглед тривиална, случка ме беше обсебила много силно и исках на всяка цена да разбера какво се крие зад нея...
Оставяйки се на ръководството на интуицията си, реших да търся и разпитвам хора, които са се губили из Родопите. Резултатите не закъсняха. Питах най-различни мои познати, познати на познати и съвсем непознати – всички те, малко преди да намерят пътя си, се бяха срещали със същата тази Баба! Същото описание, същите думи – тя търсела момченцето си с магаренцето, които били излезли от сутринта и никакви ги нямало. Дори, съвсем „случайно”, се оказа, че и моите родители са се срещали преди повече от двадесет и пет години с нея! Най-интересното – оказа се, че аз тогава съм била с тях – т.е. също съм била срещнала Бабата! За жалост – помнех част от случката, но самата Баба не помнех... Нашите – тогава луди-млади – решили да си направят дълга разходка около Юндола, без много да се замислят, че са с две малки деца, които лесно огладняват и ожадняват, а и им се доспива и се изморямат от дълго ходене. Но, понеже ситуацията била нестандартна, децата – аз и по-малката ми сестра – не се изморили навреме и мама и татко се поувлекли в ходенето из гората. Когато се усетили – т.е. когато децата писнали, че искат да ги носят – нашите видели, че май са се изгубили. Тогава нито е имало маркировки, а и дори да е имало – родителите ми просто си мислели, че си правят разходка, и през ум не им е минавало за маркировки или за възможността да се изгубят по време на една обикновена разходчица. Та ходели те така из гората – с надежда да излязат по някое време на шосето, когато се натъкнали на мечешки следи... Почти веднага след това срещнали една баба – типична местна родопчанка. Тя ги попитала дали са виждали едно момченце с магаре... Нататък историята е същата – след около пет минути нашите излезли на асфалтовото шосе...
Изводът, който си направих от всичките тези разговори и наблюдения беше под формата на въпроси – как е възможно в продължение на тридесет години тази Баба да не се променя изобщо? Да прави едно и също, да я срещат задължително хора, които са се изгубили, и да се появява в различни части на Родопа планина? Разбирам да се явяваше само по маршрута, по който някога се е изгубило момченцето – но по цялата Планина? И защо винаги хората, които я срещаха, или бяха мернали „на живо” мечка с мече (и се бяха изпонаплашили здравата), или бяха видели пресни мечешки следи?
Тогава ми „щукна” следното обяснение-визия:
Преди много, много години една млада родопчанка изпратила момченцето си да пасе и пази магарето в планината. Те не се върнали. Жената нямала други деца. Тя тръгнала да ги търси и си казала, че няма да спре, докато не ги намери. Скитала и бродила много години. Момченцето и магарето отдавна били загинали и вълците ги били изяли. Но майчиното Сърце не искало да се примири с това и продължавало да търси. Наистина, на Майчицата й било останало само едно Сърце...
Трогната из основи от Сърцето на Майката, Планината се смилила над нея. Върнала й момченцето под формата на мече, а нея превърнала в мечка.
„Щом ще ходиш вечно и щом вечно ще бъде несломимо твоето сломено, но силно Сърце – бъди една вечна, щастлива Мечка!” – казала Планината.
Жената-мечка била толкова щастлива и благодарна за този жест на Планината, че я помолила за още една милост – да й разреши да помага на изгубени в планината хора, та да може така да се окаже достойна за оказаните й милост, любов и доброта. Родопа й разрешила.
Оттогава Бабата се появява пред изгубените и ги насочва по нейни си начини, без те изобщо да заподозрат с кого се срещат.
Преди около година публикувах тук същата история, но разказана по-различно – беше един от първите ми опити в блога, ето я:
Песни с устни за едни хубави очи
Франсоаз Саган или една легенда
преживявания и чувства - звучи твърде истинно ...
Майчината любов е невероятна ...
а природата - велика .
И двата варианта ми харесват ... но този
за мен е по- въздействащ и истински .
Поздрави !
преживявания и чувства - звучи твърде истинно ...
Майчината любов е невероятна ...
а природата - велика .
И двата варианта ми харесват ... но този
за мен е по- въздействащ и истински .
Поздрави !
Случаят наистина си е съвсем истински - все още не мога напълно да го разгадая... Но, както казваш - Природата е велика!
Поздрави и весел есенен уикенд!
Светла вечер!... :)
Майчиното Сърце, силно....единствено е способно на такава обич!
Майката..... обича и страда докато е жива!
Сърдечни поздрави!:)))
19.11.2011 00:29
ще ми се да призная, че съм я срещала и аз, но едва ли ще да е било наяве ;)
Мечешки поздрав :)
Светла вечер!... :)
Отдавна не съм чела Дикенс - странно ми е, че го споменаваш - някак винаги съм го свързвала с коледно време...:) Поздрави!
За това, че сме едно съм напълно съгласна, но се замислих покрай тия индианци за нещо лично, което досега ми е убягвало - дали това мое влечение към мечките е продиктувано от прочетените през детството индиански книги, или има още някаква "памет"? Защото мечките ми бяха много голяма страст - описаното тук е много малка част от преживяванията ми - основно въображаеми, разбира се - с разни мечки...:)))
Радвам се, че съм успяла да предам емоция и да я споделя! Чувствам се много поласкана от думите ти и направо ми иде да навиря нос! :)))) Прегръдки!
Майчиното Сърце, силно....единствено е способно на такава обич!
Майката..... обича и страда докато е жива!
Сърдечни поздрави!:)))
Точно си го казала - обича и страда, докато е жива! Аз дори подозирам, че и след това... Нека са живи и здрави всички Майки по света - и повече да обичат, отколкото да страдат!
Поздрави и прегръдки! :)
И аз често съм убедена, че винаги има някой, който се грижи! Казват, трябвало да не се центрираме много-много в логиката и рациото и резултатът щял да бъде на лице...:) А за децата няма по-хубаво нещо от това - майка им да е хем майка, хем дете! :)))
Отново се чувствам много поласкана (пак в добрия смисъл!)... Вие май сте се наговорили с Бенра! :))) Усмивки! :)))
ще ми се да призная, че съм я срещала и аз, но едва ли ще да е било наяве ;)
Мечешки поздрав :)
Благодаря ти за този мечешки поздрав и за милите думи! А Тя се явява по различни начини - може въобще да не си разбрала, че е Тя. Често помага най-неочаквано не само на изгубени в гората - а изобщо на хора, които по една или друга причина се чувстват изгубени в даден момент - и не знаят кой път да захванат...:)))
Пожелавам ти приятно и незабравимо хонгконгстване! :)))*
19.11.2011 10:21
"Трудна била млада Йеврусима,
трудна била, дете си родила ...
На детето името му клале,
Честно име, Марко Кралевике. ...
Време било токмо на полноке,
на полноке, глуа доба;
що му дошле до три наречници ,
на детето късмет да нарекат. ...
Трекя рекла, Марко да е юнак,
кога момче, оно да порасне,
на татка си коски да му скърше !!"
"Шетба шета Марко Кралевики,
шетба шета по гора зелена,
да улови един сури елен;
шетба шета три дни и три нощи,
нигде вода Марко не намери
да охлади гърло юнаково ...
Му говори Гюрга Самовила.
- Мълчи, Марко, милен побратиме,
недей кълна зелената гора,
не е крива зелената гора,
най е крива Вида Самовила:
заключила дванайсет извора ..."
"...
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
..."
- Какво е това ... буйна фантазия ли ? - едва ли !!
- Също така, доколкото съм запознат с посветителски степени и магични "умения" при друидите - първо имаме "гарван", после "вълк" ... "мечка" ??
Забележка: Доколкото имаме податки и разработки относно образа на Марко Кралевики, то това е по-късният народностен образ, на античният бог Арес-Марс, който не е бил само бог на войната ... По-скоро е играел ролята на гарант ... на справедливостта !!
- С любопитство !
от Гет ктист - брат в Задругата ... :))
19.11.2011 11:43
"Трудна била млада Йеврусима,
трудна била, дете си родила ...
На детето името му клале,
Честно име, Марко Кралевике. ...
Време било токмо на полноке,
на полноке, глуа доба;
що му дошле до три наречници ,
на детето късмет да нарекат. ...
...
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
..."
- Какво е това ... буйна фантазия ли ? - едва ли !!
- Също така, доколкото съм запознат с посветителски степени и магични "умения" при друидите - първо имаме "гарван", после "вълк" ... "мечка" ??
Забележка: Доколкото имаме податки и разработки относно образа на Марко Кралевики, то това е по-късният народностен образ, на античният бог Арес-Марс, който не е бил само бог на войната ... По-скоро е играел ролята на гарант ... на справедливостта !!
- С любопитство !
от Гет ктист - брат в Задругата ... :))
Да, и Гарванът, и Вълкът, и Мечката са страшно силни "Неща"... Казвам "неща", защото не искам да ги категоризирам - това са образи и реалности, които и да искаш, не можеш да категоризираш с лека ръка...
Имам няколко подобни, съвсем реални случки и с Тримата/Трите "неща" - единият съм го описала тук, дано успея и другите да споделя... :) Убедена съм, че повечето хора са контактували в дадени моменти с тези "Сили" - просто не всеки прави "лудата" аналогия да свърже нещата - защото, най-често, "силите" се явяват пряко под форма на човек, ясно е защо...:)))
Интересно защо споменаваш Арес/Марс? Той ми е любим Бог! :))) От два-три месеца имам ново куче - много ми се въртеше в главата да го кръстя Арес, но последно си остана Шаро...:))) Знаеш ли нещо за Шаро и дали се отнася към някоя "сила" ?
А може би просто са ти тикали лъжицата в злоядата бебешка устичка с приказката за трите мечки, хехехе:)))))))))) Знаем ли? Тези дълбини са бездна...
19.11.2011 12:01
А може би просто са ти тикали лъжицата в злоядата бебешка устичка с приказката за трите мечки, хехехе:)))))))))) Знаем ли? Тези дълбини са бездна...
Напоследък се опитвам да правя опити по неговото "сънуване на яве"... Получават се интересни неща...
Наистина тези неща са Бездна - ужасяващо интересна, освен всичко друго... :) А това за "злоядото дете" ме разсмя много! Наистина бях такава - но никога не са ми разправяли за мечка - само в детската градина беше модерна "Маша и Мечока"... Аз имам спомени от много малка - помня как Баба ме слагаше да седна на високия кухненски долап и ми даваше да хапвам - разказваше ми, по мое искане, задължително една страшна и една смешна приказка, а най-обичах да ми разказва за "Приключенията на баба Стоила" - една наша доста възрастна и интересна съседка.:))))
...
от Гет ктист - брат в Задругата ... :))
Да, и Гарванът, и Вълкът, и Мечката са страшно силни "Неща"... Казвам "неща", защото не искам да ги категоризирам - това са образи и реалности, които и да искаш, не можеш да категоризираш с лека ръка...
Имам няколко подобни, съвсем реални случки и с Тримата/Трите "неща" - единият съм го описала тук, дано успея и другите да споделя... :) Убедена съм, че повечето хора са контактували в дадени моменти с тези "Сили" - просто не всеки прави "лудата" аналогия да свърже нещата - защото, най-често, "силите" се явяват пряко под форма на човек, ясно е защо...:)))
Интересно защо споменаваш Арес/Марс? Той ми е любим Бог! :))) От два-три месеца имам ново куче - много ми се въртеше в главата да го кръстя Арес, но последно си остана Шаро...:))) Знаеш ли нещо за Шаро и дали се отнася към някоя "сила" ?
- Най-голямата Сила е информацията, тоест "Спомена"-опитност" !!
- По-грубата форма изява на силата-информация е енергията, която се структурира от полето ... което както и придава подреденост, така я вкарва и в рамка(та) ... "В началото бе Словото" !!???(припомням) :))
- Щом имаме слово - следва определеност-проявеност ... семантика !! Деа-Матар, майката Идея ... Майя-Илюзия !! Там граицата е толкова размита, че попадаме в контактната зона на реално-иреално, тоест приказното ... устно-народно творчество ?!!
- От тази на практика "забулена" Юнона ние можем да схванем фрагментарни неща - не й целият образ и завършена представа за същата !!
- Кога можем да възприемем, тази граничеща с фанастното образност на Прамайката - Жената Богиня ! - Кога сме в състоянието ... ментално на вътрешна усмивка, тоест Буда (справка Малкият бодхисатва) ... ни се отварят вътрешните духовни сетива и-и-и ... Да, донякъде Шаро кореспондира с Марс ... дето сега му викаме "баба Марта" ! :))
от Гет ктист - брат в Задругата
Родопите са пълни с легенди и предания, които придават особеното очарование на тази планина. Като добавим и твоето умение да разказваш се е получил чуден разказ!:))
19.11.2011 14:05
Поздрави!
- Най-голямата Сила е информацията, тоест "Спомена"-опитност" !!
- По-грубата форма изява на силата-информация е енергията, която се структурира от полето ... което както и придава подреденост, така я вкарва и в рамка(та) ... "В началото бе Словото" !!???(припомням) :))
- Щом имаме слово - следва определеност-проявеност ... семантика !! Деа-Матар, майката Идея ... Майя-Илюзия !! Там граицата е толкова размита, че попадаме в контактната зона на реално-иреално, тоест приказното ... устно-народно творчество ?!!
- От тази на практика "забулена" Юнона ние можем да схванем фрагментарни неща - не й целият образ и завършена представа за същата !!
- Кога можем да възприемем, тази граничеща с фанастното образност на Прамайката - Жената Богиня ! - Кога сме в състоянието ... ментално на вътрешна усмивка, тоест Буда (справка Малкият бодхисатва) ... ни се отварят вътрешните духовни сетива и-и-и ... Да, донякъде Шаро кореспондира с Марс ... дето сега му викаме "баба Марта" ! :))
от Гет ктист [/quote]
Отново ми поднасяш нови хоризонти за достигане! По-късно може да ми хрумне да те питам още нещо!
Родопите са пълни с легенди и предания, които придават особеното очарование на тази планина. Като добавим и твоето умение да разказваш се е получил чуден разказ!:))
Оооххх, голям страх брах и аз с тази мечка тогава - нищо, че имах и описаните "митологични преживявания" покрай нея! През цялото време ходех с препасан голям нож на кръста и огромна тояга в ръка (съжалявах, че никой от нас не носеше, нито имаше пистолет...) :)))
Усетила си и ти магията на Родопа планина - радвам се, че сподели! Поздрави! :)
19.11.2011 15:06
Поздрави!
Ако наистина си чувал и ти за тази баба-мечка и родопската легенда за нея - можеш ли да ми подадеш източник? Ще ми бъде изключително интересно - това е много важно преживяване за мен - дано си личи от текста!
Поздрави! :)
19.11.2011 18:45
Поздрави!
Ако наистина си чувал и ти за тази баба-мечка и родопската легенда за нея - можеш ли да ми подадеш източник? Ще ми бъде изключително интересно - това е много важно преживяване за мен - дано си личи от текста!
Поздрави! :)
За съжаление не си спомням кога и от къде съм я чул тази история. Навярно някъде от Нета.
Но това няма значение, важното е, че е хубава!
19.11.2011 21:54
Поздрави!
Ако наистина си чувал и ти за тази баба-мечка и родопската легенда за нея - можеш ли да ми подадеш източник? Ще ми бъде изключително интересно - това е много важно преживяване за мен - дано си личи от текста!
Поздрави! :)
За съжаление не си спомням кога и от къде съм я чул тази история. Навярно някъде от Нета.
Но това няма значение, важното е, че е хубава!
Може да си видял миналата година тукашната ми публикация - цитирала съм я и в настоящия пост, най-долу... Както и да е...
Поздрави! :)
ДЪРЖА ДЕБЕЛО ДА ПОДЧЕРТАЯ - ЧЕ, КОГАТО ПРАВЯ "КОПИ-ПЕЙСТ" - А ТОВА Е МНОГО РЯДКО - ВИНАГИ ПОСОЧВАМ ИЗТОЧНИКА! ТУК НЯМА НИКАКЪВ КОПИ-ПЕЙСТ, НИТО ПРЕРАЗКАЗВАНЕ НА ПРОЧЕТЕНО. ПОВТАРЯМ - ИСТОРИЯТА Е МОЯ...
П.П. А това, че ти се струва познато (дори да не е), също го приемам за хубава оценка - значи съм спазила "канона" на легендите...:)
- Най-голямата Сила е информацията, тоест "Спомена"-опитност" !!
- По-грубата форма изява на силата-информация е енергията, която се структурира от полето ... което както и придава подреденост, така я вкарва и в рамка(та) ... "В началото бе Словото" !!???(припомням) :))
- Щом имаме слово - следва определеност-проявеност ... семантика !! Деа-Матар, майката Идея ... Майя-Илюзия !! Там граицата е толкова размита, че попадаме в контактната зона на реално-иреално, тоест приказното ... устно-народно творчество ?!!
- От тази на практика "забулена" Юнона ние можем да схванем фрагментарни неща - не й целият образ и завършена представа за същата !!
- Кога можем да възприемем, тази граничеща с фанастното образност на Прамайката - Жената Богиня ! - Кога сме в състоянието ... ментално на вътрешна усмивка, тоест Буда (справка Малкият бодхисатва) ... ни се отварят вътрешните духовни сетива и-и-и ... Да, донякъде Шаро кореспондира с Марс ... дето сега му викаме "баба Марта" ! :))
от Гет ктист
Отново ми поднасяш нови хоризонти за достигане! По-късно може да ми хрумне да те питам още нещо!
- Арес е символ на "соларност", в по-общ аспект ... там имаме предпоставена идеята за млад и зрял бог !!
- По-късното доразвитие ... "тракийският бог-Конник" в иконографията се съпровожда задължително от куче ! Кучето символизира прехода м/у земя и Персефона-Преизподня(?) - то е пазител но и верен другар на Хероя, който се измъква от "Преизподния"(в аспекта и епитет "Подния-Под,нас"). Кучето щом е на икона, значи символ за определена-обективирана природна сила в котекста на сюжет-вярване ... тук вече, можем да му препишем и черти на природни-фертилни сили !! ... но такъв е и патрона му Арес, преминаващо в Яре(о)с(т) ... и жАр(ещ) ... но обратната форма на този бог е и, доставящ РАдост от там и епитета за СолИнвиктуса-Райко-Райо-Рай и т.н. ... дано не прозвуча, твърде невероятно ... но склонен съм да си вярвам ... дори и за Крали Мар(с)ко :))) ... като първата частица е епитет и аспект на отново същата символика ... Каращ ... кара природата да се развива ... природата това е женското начало
- Дано схващаш схемата "Ин-Ян" = "Мъж-Жена" но това не е разграничено а качества на едно общо и взаимно прокнало се цяло ... поне такава е идеята ?!
от Гет ктист
20.11.2011 16:04
2. Блогът на Gwendoline
3. Блог на Дъщеря ми
4. Разказвачка
5. Gidmastar
6. Vanellia
7. Stela50
8. Martosh
9. Rustam
10. Gwendoline
11. Aqualia
12. Martiniki
13. qbylkovcvqt
14. Tili
15. Sestra
16. Кайти - лети, стъпила на Земята
17. Трите кулинарни вещици - Гуени, Кайти и аз
18. Поетът Марин Тачков
19. Evrazol
20. Svoboda
21. Катя Сунгарска
22. Виртуален ашрам "ТРЕТО ОКО"