Панагюрското златно съкровище - минало и настояще

Панагюрското златно съкровище е шедьовър на тракийското изкуство, най-красивият златен сервиз в света.  След хилядолетия  в земята то отново блесва в цялото си великолепие, белязва  завинаги съдбата на трима братя и техните семейства и разнася славата на малкото градче по целия свят.

На 08.12.1949 г. тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище откриват съкровището при работа в тухлената фабрика. Шестдесет години по-късно други двама братя от Панагюрище, Иван и Лука Ангелови, даряват на родния си град златно копие на Панагюрското съкровище, водени от желанието да повдигнат националното самочувствие на българите.

   На 08.12.2009 г. президентът Георги Първанов откри уникалната експозиция, намираща се в самостоятелна зала на Историческия музей в Панагюрище.

„Панагюрското злато е част от най-привлекателния образ на България. Дълбоко символично е, че братята Дейкови са го открили на тази дата точно преди 60 години, а днес в условията на криза има една фамилия, която прави дарение на Панагюрище с репликата на съкровището. Радостно е, че след като Панагюрското златно съкровище омайваше много зрители и ценители по света, то вече е тук, в родния му град Панагюрище.” - каза Георги Първанов

Идеята за новаторския, амбициозен и мащабен проект „Панагюрското златно съкровище в звук и светлина” е на родолюбивите братя панагюрци Иван и Лука Ангелови, собственици на фирма „Градус”, Те осигуряват изцяло средствата за финансирането му.

Лука Ангелов споделя: “Идеята ни беше да свържем миналото с настоящето. Родени сме в Панагюрище и обичаме града си. Открай време се знае, че за да получиш, трябва да дадеш... Защо го направихме, ами така го усетихме. Историята трябва и да се прави. Страната ни има история, но не може да я покаже пред света. Това ни мотивира да направим този благотворителен жест.” Братя Ангелови отказаха да съобщят какви средства са инвестирани в експозицията, защото не всичко е пари.  

 
Копието е изработено от 23-каратово злато в мащаб 1:1, тежи 6,164 кг и само специалисти го различават от оригинала. Деветте съда са изработени от софийски златари за година и половина с използването на съвременни технологии, тъй като не може да се разгадае технологията на тракийските майстори от 4-и век преди Христа.

По волята на дарителите приходите от входните билети за посещение на експозицията ще отиват в специална сметка за подпомагане на даровитите деца на града и общината. „Така съкровището ще дава шанс на децата, чиито родители нямат средства” - обясняват братята Ангелови.

Чрез безценния си жест на родолюбие панагюрските дарители реализират едно значимо културно дело не само за Панагюрище, но и за България. А градът, в който преди 60 години е открито световноизвестното съкровище на траките, вече притежава това, което отдавна заслужава – именно тук да се спрат върху златното вълшебство възторжени очи на посетителите, онемели пред непонятната за ума хилядолетна красота. Чии ръце са изваяли това изящество? Колко ли време е отнела изработката му? Каква е била технологията на древните майстори? Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежало на някой от Одриските царе? Едва ли някой може да даде точен отговор. Археолозите са стигнали до две основни хипотези относно  произхода. Първата е, че предметите са изработени в гр.Лампсак, елинска колония, намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция. Тя се базира на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото от мерна система, употребявана в малоазийския град Лампсак. А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна система, следователно има основание да се отстоява местния произход на съкровището.

Панагюрското златно съкровище представлява изключително красив тракийски античен златен сервиз за пиене с много богата украса и орнаментика. Използвало се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали. Предполага се, че е принадлежало на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. – една бурна епоха за Тракия, епохата на Александър Македонски.
Състои се от девет съда, изработени от чисто злато 23 карата с общо тегло 6,164 кг - фиала, амфора и седем ритона, от които три ритона с форма на женски глави, два ритона с форма на глава на елен, един ритон с форма на глава на овен, един ритон  с форма на протоме (предната половина на тялото) на козел. Основната украса на съдовете представлява митологични сцени., Всъщност  стойността на съкровището не е в килограмите злато, а в изящната изработка - изключително фина, с голямо художествено майсторство, направена по технология, неразгадана до днес.

Златното съкровище е обиколило  десетки изложби по цял свят.  Със своето великолепие то е спечелило международна слава на Панагюрище. Когато не пътува, оригиналът на това съкровище може да бъде видян в Националния исторически музей в София.

От 8 декември 2009 г. дареното копие е постоянно експонирано в Историческия музей на Панагюрище. 

Помещението е със специално архитектурно и пространствено оформление. Залата е облицована изцяло с черен мрамор, а в средата й в бронирана стъклена витрина е поставено копието. Представянето е по един съвсем нов, атрактивен и мултимедиен начин – с ефекти в звук и светлина, което е иновация в областта на представянето на богатото културно-историческо наследство на България.

Дикторски глас на пет езика ще запознава посетителите на музея с историята на находката, която е уникална не само за България, но и за света. На фона на ефектна игра  на светлини дикторът разказва как на 8 декември 1949 година тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови започнали да копаят глина за тухли в района на фабрика „Мерул” .

Изведнъж, около 10,30 часа сутринта, пред очите им лъснало нещо. Петко забил бела на 40 см зад него и глинестата земя се отхлупила като капак. Пред очите на тримата се открило съкровището - върху фиалата в средата била амфората, а около нея били подредени и ритоните. Още в първия момент братята си казали, че това е само за музея. Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул. После тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им, а те да се пременят. След това братята поставили съкровището в една пазарска чанта,  отнесли го в тогавашния Околийски народен съвет и го предали на председателя Стефан Калпаков. За щастие тогава  като музеен сътрудник към читалището работел Петър Горбанов, археолог, специализирал във Виенския университет. Той  веднага оценил уникалната стойност на находката и изпратил съобщения до София и Пловдив с телеграми. В същия ден правят и снимка на братя Дейкови със съкровището.

Междувременно Панагюрското злато е изложено във витрина на Хавлиената фабрика. Гражданите на Панагюрище, научили за необикновената находка, се трупат пред витрината с голямо учудване и възхищение, че такова ценно нещо може да бъде запазено и предадено само от кристално чисти хора! Всички са смаяни, но никой не го докосва. И до днес панагюрци го наричат "нашето злато", гордеят се, че разнася славата на града им по света и са уверени в едно: „Да сме благодарни, че то е попаднало в чисти и чести ръце..., иначе нямаше да го има.”   Три дни по-късно, по искане на председателя на Окръжния народен съвет в Пловдив, съкровището е отнесено в Пловдив  за временно разглеждане ... и повече не се връща в Панагюрище.

След паметното събитие братя Дейкови остават обикновени трудови хора, но хора щастливи, че са изживели неповторимия миг на откривателството и удовлетворени от себе си, че са дали на родния си град и на света великолепното златно съкровище.  Такива – скромни и честни - остават до последните си дни! Петко умира през 1974 г., а Павел и Михаил - през 1988 г.

 

До края на живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: „То не е злато, то е история. Като го намерихме и си рекохме: „Това нещо е само  за музея! Добре че попадна в честни ръце!” 
Павел в интервю през 1984 г. споделя: „Сега аз само се радвам, че могат да го видят толкова много хора. Като чета по списания и слушам да се говори за “Панагюрското златно съкровище“, се изпълвам с гордост, че то е свързано завинаги и с нашия исторически град. Моите вълнение и радост, които изпитвам, не може да се купят с това голямо съкровище и никога не съм съжалявал, че сме го предали. Нито в един момент не сме си и помислили да го прикрием. Събрал съм снимки и публикации за съкровището. Често си ги разглеждам и ще ги оставя на поколението ми.”

  Братя Дейкови оставят славното си дело като завет към поколенията. Доброто им име наследяват техните деца, внуци,  правнуци и праправнуци и всеки един от тях е горд  с достойния живот на Павел, Петко и Михаил.  Така както са горди и панагюрци със святото и чисто дело на своите съграждани братя Дейкови.
Вижте с какво вълнение разказват наследниците на братя Дейкови пред камерата на пловдивска телевизия "Тракия"  (на този линк: www.potv.eu/videos/4506.html)

Панагюрското златно съкровище дължим на трима достойни българи - братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, които не се поддадоха на изкушението да го присвоят и прославиха своя град и Родината си по целия свят.

Сега панагюрци се гордеят и с родолюбивото дело на братята Иван и Лука Ангелови. Панагюрище символично получи обратно своето „злато” благодарение на дарителството на братя Ангелови, достойни наследници на славното минало на родния ни град. 

 

Заинтригува ли Ви разказът ми за Панагюрското златно съкровище? Тогава "Да се разходим из Панагюрище" (тук и тук), 

Ако след всичко прочетено и видяно, поискате да усетите духа на Априлското въстание, да видите с очите си прочутото Панагюрско златно съкровище, да се потопите в спокойствието на средногорското градче -  това вече е сериозен повод да посетите Панагюрище.

В този постинг съм използвала снимки и материали, предоставени ми от Павел Цветанков, внук на единия от братята Дейкови  - Павел.  Павел Цветанков е радетел за запазване на родовата памет, за да бъде жив спомена за братята-откриватели,  за да се отдаде дължимата почит към тяхното достойно дело. Блогът на Павел Цветанков е tsvetankov.blog.bg/profile.php

Други източници, които съм използвала:
www.bgizlet.com/index.php
time2001.com/
и всичко останало, което намeрих в нета.

 Допълнено на 13.02.2010 г.
На 11.02.2010 г. на тържествена церемония в София бяха връчени наградите “Благодеятел на годината 2009”. Голямата награда получиха братята Лука и Иван Ангелови от Панагюрище, които със свои средства финансират проекта "Панагюрското златно съкровище в звук и светлина".
източник: Фондация "Благодеятел"

В клипа ще чуете гласовете на братя Дейкови, в автентичен разказ за събитията на 08.12.1949г.

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693

Джулия, с удоволствие ти разрешавам. Достойното дело на братя Дейкови и изключителната магнетична красота на Панагюрското злато го заслужават.
Благодаря ти!

Разкошен постинг!

Уникално,благодаря Павлинка!!!

Оценката ти на човек на изкуството наистина ме радва.

Уникално съкровище и уникални хора...

Дано има повече такива хора!

Дано родолюбивите българи да са повече!

Горда съм, че още има такива хора! И като братята, и като теб, Павли! Горда съм с историята ни! Дано и нашите деца изпитват същото... Поздрави!

за поколенията! Това са били хора, които са милеели за родовата памет и не са ламтели за богатства, а напротив през целия си съзнателен живот са били горди от своята постъпка! Това са достойни хора за мен, малките хорица от народа!
А на снимката тримата братя си приличат като капка вода :).
И само още нещо да вметна по повод панагюрското съкровище. Когато преди 3 или 4 години го видях изложено в историческия музей във Варна ме порази по хубост. Невероятно е! Спомням си тези малки звездички, в косите на една от жените на ритона! Възхищавам се, че това е част от нашата история и е принадлежало на нашите древни предци, макар и да няма обяснение как точно е направено. Ето това е факт, че древните са имали скрито знание и че в много отношения са били много по напред от сегашното напреднало в технологично отношение поколение...
Поздравления за постинга Павлинче!

Трябва да успеем да възпитаме у децата си самочувствието и гордостта, че са българи!

Благодаря за хубавите думи - коментарът ти допълва постинга ми.

Сигурен съм, че отново ще отида да видя нашето най-голямо съкровище, показано по нов начин благодарение на родолюбивите хора от Панагюрище.
Нека жеста, който правят в името на държавата им се връща стократно в здраве, успехи и нови дела.

Искрено се възхищавам и на братя Дейкови, и на дарителството на братя Ангелови. В България има много бизнесмени, малко са родолюбците като тях.

Имах възможността да разгледам от близо съкровището, когато беше изложено във Варненският музей. Усещането е гордост и възхищение.
Благодаря ти!

Спомените ми за съкровището са от детските ми години, надявам се през лятото да видя новата експозиция.

Панагюрка???
И аз ;)
Напълно изчерпателно и талантливо написано!
Остава да успеем да убедим и управниците на града, че братя Дейкови заслужават особено внимание и е редно покрай златото да направят поне една паметна плоча на стената на славата в музея...

Да, върла панагюрка!!! Макар, че не живея от 21 години в Панагюрище, по душа, сърце и убеждения оставам заклета панагюрка.
Благодаря за високата оценка, аз наистина се постарах и вложих и доста лична емоционалност, защото колкото повече научавах, докато търсех материали, толкова повече се възхищавах на тези наистина достойни да се нарекат българи мъже.

На 12.02. 2010 г. на тържествена церемония в София бяха връчени наградите “Благодеятел на годината 2009”. Голямата награда получиха братята Лука и Иван Ангелови от Панагюрище, които със свои средства финансират проекта "Панагюрското златно съкровище в звук и светлина".