Мечтите на едно дете

Асансьорът със скърцане спря на нашия етаж. Отворих вратата с рамо, с чанти в ръце няма друг начин. Успях някак си да се справя и с отключването, стоварих покупките в кухнята. Сега към детската. Имах час време преди правенето на вечерята, за да проверя докъде са стигнали учебните дела на моя второкласник.

Момчето, чуло шума от влизането, вече тичаше към мен.

- Мама си дойде!

Хвърли се в прегръдката ми, гушна се, подаде бузките за целувка. След това ме хвана за ръка и весело бърборейки, ме поведе към стаята си. Беше свикнало вече, че най-напред се занимаваме с уроците и домашните, а след това ще се поглезим повечко.

Подаде ми една тетрадка.

- Написах си сам съчинението. Да го провериш… - гледаше ме притеснено, ако имаше много грешки, късах листа и трябваше да преписва.

Приседнах на стола. Ох, колко съм уморена… Но няма как. Започнах да чета:

„Моите мечти”

Така, в заглавието този път няма грешки. И е написал сам съчинението? Интересно, какви ли мечти има моят малишан?

„Аз искам да имам много пари.”

Първоначално се стреснах. Я какъв материалист се извъди. Но после си помислих, че да имаш много пари, не е чак толкова лошо. Да видим за какво ще ги похарчи.

„За да убиколя света.”

Запетайка след „пари”, малка буква „з”, обиколя с „о”. Трябват му пари, за да обиколи света? Дали ще ме вземе с него? Вътрешно се усмихнах на мисълта как ще си пътешестваме двамата. Не иска играчки, дрехи, апартамент или кола… Вятърничав като майка си. Но мога да му спретна една лекцийка малко по-късно, че многото пари се изкарват с престижна професия, а за нея първо трябва здраво да се учи.

„Искам да бъда добър в шаха и да побеждавам.”

О, имаме амбиции в спорта, но за да станеш добър и там, също трябва да се потрудиш, детенце, не стига само талант.

„Искам да стана световен шампион.”

Е, те това сега е голямата мечта. А аз ще бъда майката на световния шампион. Тук вече усетих усмивката на устните си.

„Искам да съм жив и здрав.”

Ха, това и аз го искам. Най-много от всичко, сине, искам да си ми жив и здрав.

„И мама и тати да са живи и здрави.”

Гледай ти, детето се е погрижило и за нас. Уредихме се и ние с живот и здраве. Мамино сладко…

„И чиче и баба и двамата дедовци да са живи и здрави.”

Хм, цялата рода е изредил. Щедра душичка имаш, моето момче, браво на теб. Никой не си пропуснал. Само две запетайки и това "е" да стане на "я"… До тук добре, май няма да късам листа. Едно изречение остана.

„А другата баба ако може да се върне.”

„А другата баба ако може да се върне” - прочетох още един път с невярващи очи… Стаята леко се залюля около мен. Другата баба, моята майка, си беше отишла от този свят преди две години. Затаената мъка се размърда и ме стисна за гърлото. Ех, да можеше да се върне наистина…

Усетих как сълзите напират.

- Мамо, мамо? – детето ме гледаше уплашено. Уж се усмихвах, а какво стана… Дори не се карам, а плача…

Разтворих ръце за прегръдка и то чевръсто се метна на коленете ми. Обхвана ме с  малките си ръчички и сгуши глава в мен. Инстинктивно го загалих по косата.

Като бавна, тиха вълна се запромъква плаха радост. Беше я запомнил… Беше я запомнил, макар да я виждахме само за месец през лятото. Беше запомнил топлината и обичта, с които го обгръщаше. Беше запомнил кроткия й благ глас, с който му разказваше приказки. С добро я беше запомнил, щом искаше да се върне.

Но каква е тази мечта, та това е невъзможно… От там никой не се е върнал. Трябва да му обясня още сега. На момента… Промълвих, едва изтегляйки думите:

- Миличко, нали ти разказвах…, че баба вече е на небето…, оттам ни гледа и ни се радва… Но тя не може да се върне…

- Знам, мамо, знам – прекъсна ме светкавично малкият.

После ме погледна умолително и изстреля към мен с немалка доза инат:

- А какво ми пречи да си помечтая?...

и без грешка. :)))

Радвам се, че тази съвсем истинска история те е развълнувала.
А също така, че не си намерила грешка. :))))

ще забърша моите....Липсват ни някои хора.Ужасно ни липсват.

Мойте тогава ги избърсаха малките детски ръчички...

избършат много от горчивината и несправедливостите,които ни съпътстват всеки ден...

Пораснаха вече ръчичките на малишана, по-големи от моите са.
Но е достатъчно вечер да ми каже: "Мамо, ти си супер готина!" и всички ядове, натрупани през деня, се размиват.
А понякога добавя към горчивината с някоя издънка в училище...

Какво дете!
Да сте живи и здрави, всички!:)

Благодаря ти за добрите думи!
Да, какво дете, като баба си и майка си... :))))

Прекрасно и умно дете, с красиви мечти и желания и толкова топли и истински думи за всички, които обича!!!
Поздрави за цялото семейство!!!

Благодаря ти за милите думи.
Честита Цветница. Светъл и топъл ден ти желая!

а ти така хубаво пишеш-трогна ме!:)
Поздравления!

И ти ме трогваш с признанието си. Благодаря ти, Илианка!
Честита Цветница! Весел празник!

А и имен ден - нали си 16-т лотосови цвята... :):):)
Детенцето ти е възхитително, мечтае без грешка... граматиката в случая няма роля!
Привет на всички, които имат принос в израстването му като мечтател-ЧОВЕК !
дай, Боже - повече като него...
Усмивки от мен - за всички ви :):):)

Благодаря за добрите думи.
Благодаря и за поздрава за виртуалния ми имен ден - досега не се бях сетила, че съм даже 16 лотосови цвята. Все си мислех, че съм само раздвоена... :)))))
Хубава и топла вечер ти желая!

Честит празник и от мен!

:)))) Ту-ку що оставих коментар при теб... двамата едновременно сме си писали един на друг...
Всичко добро на теб и на семейството! :)

Просълзи ме, Лот!
Много трогателен постинг!
Да сте живи и здрави всички в семейството!

Не исках да предизвиквам сълзи. Исках само да кажа: "Хора, нищо не Ви пречи да си помечтаете!"
Слънчева седмица ти желая, Хел!

Мила моя, пресъздала си на листа цялата обич и топлина на семейното огнище и детето в него с цялата си неподправена обич към най-близките на сърцето му...
Хубав ден!! И много обич в твоя дом!!

Благодаря ти за добрите думи и за пожеланията!
Хубав слънчев цветен пролетен ден ти желая! И усмихнат! :)))))

Децата са като огледала. Отразяват каквото ги заобикаля. Те са като гъби и попиват каквото виждат. Щастлива си с такова дете, защото самата ти си прекрасен лотос.

Трогна ме до дъното на душата твоят коментар... Май ми се навлажниха очите...
Много любов и топлина за теб от Лотоса, който всъщност е толкова прекрасен напоследък, защото има приятели като теб.

да се сбъдват детските мечти... Много хубава история!

Да можеха да се сбъдват наистина... Но понякога се случва някоя мечта да стане реалност.
А историята е хубава, защото е съвсем, съвсем истинска.

удари камбаната в мен... Камбаната на мечтите, които ме карат да се моля. Благодаря ти!
Бъдете здрави и по-често щастливи!

Размечтала си се толкова рано сутринта... Няма начин да не се сбъдне!!!
Светъл ден ти желая.:))))

Необикновена радост е да отгледаш и възпиташ такова дете! Да ви е живо и здраво и да продължи да ви радва цял живот!
Ако ми позволиш, нека да кажа нещо, което избликна в мислите ми като прочетох трогателното разказче.
Хора, пазете и обичайте децата. Вдъхнете в душичките им обичта и любовта си, за да обичат не само ближните си, а и всичко надарено с живот. Научете ги да защитават и да се борят за този живот! Защото без трогателната и чиста като кристал детска обич всичко на Земята ще е обречено. И това никак не е хиперболичен шаблонен изказ - случващото се в този свят е безкрайна верига от причини и следствия...
Благодаря за великолепния постинг!

Благодаря ти за великолепния коментар, чудесно допълнение към моята историйка. Радвам се, че съм провокирала тези красиви мисли у теб. Още повече се радвам, че ги сподели тук.
Хубав да е денят ти, светъл, усмихнат и ... с червени точки. :))))

има мечти в него, и добри пожелания, и хубави спомени... едно прекрасно дете и една щастлива майка... да сте живи и здрави... поздрави

Благодаря за милите думи. Много радост за теб и семейството.

за майчината обич и грижа и за детенцето, което така успява да развълнува майчиното сърце. Чудесен разказ! Докосва и радва отношението на детето и това, което се е събрало в сърчицето му :).
Желая ти празнично настроение и хубава почивка!

Благодаря ти за чудесния коментар. Радвам се, че съм достигнала до душата ти с тази история.
Бъдете живи и здрави! Светли Великденски празници Ви желая на теб и твоите близки!

прочетох разказа преди няколко дни. Прчетох го няколко пъти. Не знаех какво да напиша. Все още съм затруднена. Докосна ме. Направо ми бръкна в сърцето... Благодаря!
Весели празници, Павли!

Написала си предостатъчно... Понякога думите са излишни, важното е да го почувстваш...
Светли празници на теб и семейството!

Светли празници!

Светли Великденски празници за теб и твоите близки!

С пожелание за здраве,
благополучие и
светли Великденски празници!
Нека има мир и любов в сърцата ни!

Светлина и любов в душата ти!

Нека има мир и любов между хората!

Мир и любов в душата ти и в дома ти!
Благословена бъди, ти си светлинка и в моя живот.

Поздравления за разказа!Докосна душата ми,сърцето ми!Нима е възможно да се забрави добрината,топлината,любовта , която ни даряват нашите близки......Поздравления за малкото ти слънчице!!!!!!!!!
Усмихнати и щастливи дни ,на теб и твоето семейство!

Най хубавите, най-истинските неща са най-обикновените, най-дребните, най-простите. Тези, край които ние всеки ден минаваме и не ги забелязваме. Те не ни се натрапват, но са истински и ни подсещат тогава, когато ги загубим.
В обикновените, прозаични всекидневни събития се изгражда характера и богатата душевност. Всичко висопарно и чуждо един ден се оголва и се вижда неговата бутафория.
Благодаря ти, за този обикновен, но красив разказ. Той ни разкрива една човечност, която се изгражда във времето, за да продължи своя път към изграждането на друга човечност .... и така напред в годините.
Бъдете щастливи и слънчеви през тези прекрасни пролетни празници и изграждайте човещината във вас!!!

Благодаря ти за хубавите думи!
А малкото ми слънчице вече е по-голямо слънце. Просто историйката е отпреди 5-6 години.
Светли дни за теб и твоите близки!

Бих казала, че направо допълваш разказчето ми. Не очаквах, че тази наглед обикновена случка ще докосне различни струни в душите на моите приятели и всеки ще я почувства по различен начин. Радвам се от сърце, че имам приятели с толкова богата душевност.

Разказът може би е обикновен,но вълнува с искрените ,чисти,детски мечти и с голямата майчина обич,без която не можем. Тази обич, която несъмнено е допринесла мечтите на мъника да бъдат точно тези!

Една обикновена история и колко много различни читателски усещания...
Не мислех, че си личи колко много го обичам, като всяка една майка... Мисля, че децата трябва да бъдат обгърнати от любовта на майката, да бъдат гушкани, галени, целувани, за да знаят, че са обичани. Така растат щастливи и със самочувствие. Дори когато вече са с една глава над майка си, имат нужда да почувстват, че са обичани непрекъснато във всеки един момент, независимо от каквото и да е било...

вече не е толкова обикновена. Все по-рядко се срещат хора с такава чувствителност. Поздравления!

Благодаря за хубавите думи. Споделих тази история, за да кажа на хората, които ще я прочетат, че винаги можем да се отделим за малко от проблемите си и да помечтаем на нещо, за каквото и да е...

Ако не забравяхме , че ние също сме деца , светът би бил чудесен , животът също. Мечтите ни карат да летим.

Във всеки от нас живее по едно дете. Можем поне от време на време да му позволяваме да се изяви. И да направи някоя щуротия...

МОЯТ ЛЮБИМ ПОСТИНГ.......ВРЪЩАМ СЕ , ЧЕТА.......ОТНОВО И ОТНОВО ......
БЛАГОДАРЯ, ТИ МИЛА......
И ЗА ПРАШИНКИТЕ В ОЧИТЕ ТИ БЛАГОДАРЯ!
МНОГО ЗДРАВЕ , ЛЮБОВ И ТОПЛИНА ЗА ЦЯЛОТО ТИ СЕМЕЙСТВО!

Колко мило е това, което си написала... Май и в моите очи заглождаха прашинки...
БЛАГОДАРЯ ТИ за пожеланията, да ти се връщат много пъти!!! :)