Постинг
30.10.2009 21:12 -
Да се разходим из Панагюрище - ІІ част
Автор: lotos16
Категория: Туризъм
Прочетен: 21518 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2010 21:43
Прочетен: 21518 Коментари: 10 Гласове:
9
Последна промяна: 30.08.2010 21:43
Излизаме от Градския исторически музей и се отправяме обратно в посока към църквата. Свиваме наляво по първата пряка покрай сградата на Горското стопанство и по павираната улица се отправяме към Тутевата къща. Завой надясно - ето я насреща.
Отваряме масивната дървена врата и се озоваваме в двор с чудесна цветна градина.
В къщата на търговеца Иван Тутев на 20 април 1876 г. апостолите на 4-ти революционен окръг получават Кървавото писмо от Копривщица.
Част от експозицията на първия етаж - Копие на въстаническо знаме, развято при обявяването на въстанието в Панагюрище. Върху стъклото е текстът на Кървавото писмо, отдясно - портретите на апостоли и въстаници.
В тази стая е написано възванието до българския народ.
Наблизо е къщата на търговеца Иван Леков, революционен деец и участник в Априлското въстание. Къщата е посещавана от Левски. След Великото народно събрание на Оборище в нея отсяда комисията, избрана от събранието.
Лековата къща е и образец на възрожденската архитектура. Стенописите й отвън и отвътре са изключително красиви.
А това е Колелото на живота,
така както са си го представяли в тогавашното време. Тук интересното е, че животът започва от сезона зима, а завършва в края на есента, забележете, на 90 години.
Спускаме се по улицата и покрай градския пазар отиваме към центъра на града. След моста над Луда Яна веднага вляво е парка - любимо място за разходка на поколения панагюрци - от деца до възрастни.
Привечер наистина е романтично да повървите по алеята покрай реката, съпроводени от шумоленето на листата и ромоленето на водата.
След алеята за парка е хотел "Каменград", проектиран във възрожденски стил. Продължаваме покрай него.
Искам да ви покажа сградата на Театър дом-паметник.
В него има зала с 550 места. От откриването му през 1977 г. до ден днешен сцената му е огласяна от театрални представления, оперети, концерти, пленери, фестивали, конкурси, празнуване на годишнини от значими събития, литературни срещи и др. Известни артисти, певци, музиканти са посрещани от най-емоционалната и благодарна публика. Публиката, която в края на представлението аплодира, станала на крака.!!! (Най-яркият ми спомен е изпълнението на Видин Даскалов в "Хубавата Елена".)
На път за паметника минаваме покрай читалище "Виделина".
Читалището е създадено през 1865 г. и до днес развива културно-просветната си дейност: литературен клуб, хорови състави, духов оркестър. Сигурно сградата Ви се струва позната - тя е постоянният декор на всички тържества-заря по случай годишнината на Априлското въстание, които се излъчват по телевизията на 1 май вечерта.
Вече сме стъпили на историческият хълм "Маньово бърдо", където на 30 април 1876 г. панагюрските въстаници са водели кръвопролитни сражения.
Вляво се намира храмът "Свето Въведение Богородично". Тук в саркофаг се пазят костите на загинали въстаници.
За стогодишнината от Априлското въстание е издигнат
Национален мемориален комплекс "Априлци". Барелефът представя картината на тежкото робство.
Ще ви разкажа малко за 1976 г. - никъде в нета няма да прочетете за огромния ентусиазъм, с който панагюрци, от възрастни до ученици, помагаха за построяването на паметника и другите обекти. Тук, където сега се зеленее, приличаше на разорана нива. Явно не беше стигнало времето, за да се посади тревата. Бяха докарали с камиони чимове и ние, учениците, ги пренасяхме и редяхме. А мраморните плочи на центъра ги довършиха в нощта срещу 1 май. На другия ден на на площада се проведе грандиозен митинг, на който присъстваха видни гости и държавният глава Тодор Живков.
Тогава беше и производството в първо офицерско звание на випуск "Априлски" на курсантите от всички висши военни училища . Бяха ги подредили отдолу нагоре по стълбите. Величествена гледка! След като минаха военните ритуали, всички заедно запяха "Мила Родино". Дали можете да си представите как няколкостотин млади мъже пеят с цяло гърло химна? Имах чувството, че не само хората на площада, ами и Средна гора потрепери от възторг и гордост.
А сега да се изкачим по стъпалата до паметника на Боримечката.
Барелефът, представящ подготовката за въстанието. Хвърковатата чета на Бенковски.
Въстаниците в битка.
Зад паметника на Боримечката има пътека.
Да тръгнем по нея, искам да видите още една забележителност.
Свършва горичката и се озоваваме на поляна, където има още един паметник - малък, скромен, май позабравен.
Надписът говори достатъчно.
Връщаме се по тясната пътечка, смълчани пред величието на саможертвата на въстаниците.
Един друг поглед от височината на Маньово бърдо -
към южната част на града.
Виждате ли бялото правоъгълниче горе на хълма -
това е параклисът "Богородица".
Поглед към Панагюрище,
сгушено в майчината прегръдка на планината.
Разходката ни завърши.
Вървим притихнали надолу по стъпалата със сърца,
преизпълнени с преклонение и гордост.
Благодаря за подкрепата на Любомир Николов lubara.blog.bg/
и на Стоян Радулов radulov.blog.bg/ за предоставените снимки.
Снимки са мои и на Стоян Радулов..
В къщата на търговеца Иван Тутев на 20 април 1876 г. апостолите на 4-ти революционен окръг получават Кървавото писмо от Копривщица.
Част от експозицията на първия етаж - Копие на въстаническо знаме, развято при обявяването на въстанието в Панагюрище. Върху стъклото е текстът на Кървавото писмо, отдясно - портретите на апостоли и въстаници.
В тази стая е написано възванието до българския народ.
Наблизо е къщата на търговеца Иван Леков, революционен деец и участник в Априлското въстание. Къщата е посещавана от Левски. След Великото народно събрание на Оборище в нея отсяда комисията, избрана от събранието.
Лековата къща е и образец на възрожденската архитектура. Стенописите й отвън и отвътре са изключително красиви.
А това е Колелото на живота,
така както са си го представяли в тогавашното време. Тук интересното е, че животът започва от сезона зима, а завършва в края на есента, забележете, на 90 години.
Спускаме се по улицата и покрай градския пазар отиваме към центъра на града. След моста над Луда Яна веднага вляво е парка - любимо място за разходка на поколения панагюрци - от деца до възрастни.
Привечер наистина е романтично да повървите по алеята покрай реката, съпроводени от шумоленето на листата и ромоленето на водата.
След алеята за парка е хотел "Каменград", проектиран във възрожденски стил. Продължаваме покрай него.
Искам да ви покажа сградата на Театър дом-паметник.
В него има зала с 550 места. От откриването му през 1977 г. до ден днешен сцената му е огласяна от театрални представления, оперети, концерти, пленери, фестивали, конкурси, празнуване на годишнини от значими събития, литературни срещи и др. Известни артисти, певци, музиканти са посрещани от най-емоционалната и благодарна публика. Публиката, която в края на представлението аплодира, станала на крака.!!! (Най-яркият ми спомен е изпълнението на Видин Даскалов в "Хубавата Елена".)
На път за паметника минаваме покрай читалище "Виделина".
Читалището е създадено през 1865 г. и до днес развива културно-просветната си дейност: литературен клуб, хорови състави, духов оркестър. Сигурно сградата Ви се струва позната - тя е постоянният декор на всички тържества-заря по случай годишнината на Априлското въстание, които се излъчват по телевизията на 1 май вечерта.
Вече сме стъпили на историческият хълм "Маньово бърдо", където на 30 април 1876 г. панагюрските въстаници са водели кръвопролитни сражения.
Вляво се намира храмът "Свето Въведение Богородично". Тук в саркофаг се пазят костите на загинали въстаници.
За стогодишнината от Априлското въстание е издигнат
Национален мемориален комплекс "Априлци". Барелефът представя картината на тежкото робство.
Ще ви разкажа малко за 1976 г. - никъде в нета няма да прочетете за огромния ентусиазъм, с който панагюрци, от възрастни до ученици, помагаха за построяването на паметника и другите обекти. Тук, където сега се зеленее, приличаше на разорана нива. Явно не беше стигнало времето, за да се посади тревата. Бяха докарали с камиони чимове и ние, учениците, ги пренасяхме и редяхме. А мраморните плочи на центъра ги довършиха в нощта срещу 1 май. На другия ден на на площада се проведе грандиозен митинг, на който присъстваха видни гости и държавният глава Тодор Живков.
Тогава беше и производството в първо офицерско звание на випуск "Априлски" на курсантите от всички висши военни училища . Бяха ги подредили отдолу нагоре по стълбите. Величествена гледка! След като минаха военните ритуали, всички заедно запяха "Мила Родино". Дали можете да си представите как няколкостотин млади мъже пеят с цяло гърло химна? Имах чувството, че не само хората на площада, ами и Средна гора потрепери от възторг и гордост.
А сега да се изкачим по стъпалата до паметника на Боримечката.
Барелефът, представящ подготовката за въстанието. Хвърковатата чета на Бенковски.
Въстаниците в битка.
Зад паметника на Боримечката има пътека.
Да тръгнем по нея, искам да видите още една забележителност.
Свършва горичката и се озоваваме на поляна, където има още един паметник - малък, скромен, май позабравен.
Надписът говори достатъчно.
Връщаме се по тясната пътечка, смълчани пред величието на саможертвата на въстаниците.
Един друг поглед от височината на Маньово бърдо -
към южната част на града.
Виждате ли бялото правоъгълниче горе на хълма -
това е параклисът "Богородица".
Поглед към Панагюрище,
сгушено в майчината прегръдка на планината.
Разходката ни завърши.
Вървим притихнали надолу по стъпалата със сърца,
преизпълнени с преклонение и гордост.
Благодаря за подкрепата на Любомир Николов lubara.blog.bg/
и на Стоян Радулов radulov.blog.bg/ за предоставените снимки.
Снимки са мои и на Стоян Радулов..
Първанов за енергийната стратегия
Ново копие на Панагюрското златно съкров...
Нов и уникален музей си има вече Панагюр...
Ново копие на Панагюрското златно съкров...
Нов и уникален музей си има вече Панагюр...
Следващ постинг
Предишен постинг
Съжалявам, че не съм знаел за паметника зад мемориалния комплекс "Априлци". Със сигурност щях да го снимам за моя постинг "Панагюрище-Memory Full". Защото паметника не е никак скромен, а достоен за нас. Следващият път, когато пътеките ме отведат в Панагюрище със сигурност ще се шмугна и извървя тази пътека към него.
Затова ти благодаря, че го показваш.
цитирайЗатова ти благодаря, че го показваш.
skribezium написа:
Съжалявам, че не съм знаел за паметника зад мемориалния комплекс "Априлци". Със сигурност щях да го снимам за моя постинг "Панагюрище-Memory Full". Защото паметника не е никак скромен, а достоен за нас. Следващият път, когато пътеките ме отведат в Панагюрище със сигурност ще се шмугна и извървя тази пътека към него.
Затова ти благодаря, че го показваш.
Затова ти благодаря, че го показваш.
Допълних с една снимка - пътеката към малкия паметник в началните няколко метра е с павета, така че лесно може да се намери.
Твоят постинг, показващ гледната точка на човек, посетил Панагюрище, е с професионално направени снимки и чудесен текст. Моето мнение съм го изразила отдавна - аз съм Анонимен 3 в коментарите (тогава още нямах регистрация тук).
Много хубава разходка. С децата я гледахме и бяхме изненадани. Много, много ни хареса.
цитирайcompassion написа:
Много хубава разходка. С децата я гледахме и бяхме изненадани. Много, много ни хареса.
Радвам се, че заедно с децата си се включила в нашата разходка и че тя Ви е харесала.
Благодаря на теб и децата за добрите думи.
5.
анонимен -
idilia
14.01.2010 23:36
14.01.2010 23:36
kogato gledam tezi snimki se se6tam za edinstvenata podhodia6ta duma - idilia i spokoistvie laha ot tozi krasiv i uiuten malak grad. gordeia se 4e sam balgarin. pozdravlenia za ideiata
цитирайанонимен написа:
kogato gledam tezi snimki se se6tam za edinstvenata podhodia6ta duma - idilia i spokoistvie laha ot tozi krasiv i uiuten malak grad. gordeia se 4e sam balgarin. pozdravlenia za ideiata
За мен е удоволствие да покажа родния си град и много се радвам, че се гордеете, че сте българин.
7.
анонимен -
zdraveite
29.01.2011 20:58
29.01.2011 20:58
As samo ot panagiuriste.Tova e mnogo hubav grad za men.S godinite stava se po hubav i po hubav,no spored men horata go zabravqt.V tozi grad idvat mnogo malko turisti a poveche ekskurzianti.Ako popitate horata v grad Sofia deli go znaqt, mnogo malko shte kajat che go znaqt.Zatova ako tolkova mnogo vi e haresalo posetete go nia sme edin dobar grad.Netrqbva da se zabravq.ZAPOVQDAITE V OBSHTINA PANAGIURISHTE!
цитирайанонимен написа:
As samo ot panagiuriste.Tova e mnogo hubav grad za men.S godinite stava se po hubav i po hubav,no spored men horata go zabravqt.V tozi grad idvat mnogo malko turisti a poveche ekskurzianti.Ako popitate horata v grad Sofia deli go znaqt, mnogo malko shte kajat che go znaqt.Zatova ako tolkova mnogo vi e haresalo posetete go nia sme edin dobar grad.Netrqbva da se zabravq.ZAPOVQDAITE V OBSHTINA PANAGIURISHTE!
И аз съм от Панагюрище. И макар че съдбата ме запрати от другата страна на Балкана, по душа и сърце си оставам върла панагюрка. Обичам си родния град и винаги съм се гордяла с него. И всяко лято си идвам през отпуската със семейството. А като се пенсинирам, ще се върна в нашия град...
След повторното разглеждане на двата постинга, отново се почувствах горд, че съм българин...
Поздрави от Пирин!
цитирайПоздрави от Пирин!
voinov50 написа:
Отдавна не бях минавал оттук, Поли :)След повторното разглеждане на двата постинга, отново се почувствах горд, че съм българин...
Поздрави от Пирин!
Поздрави от Пирин!
Гледам, рано сутринта си се разходил из Панагюрище - най-хубавата част на деня, когато градчето се събужда за новия ден... и е едно такова приятно хладно...
Търсене
За този блог
Гласове: 14257
Блогрол
1. НОСТАЛГИЧНО... за Панагюрище
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит