Прочетен: 20274 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2013 20:19
Панагюрското златно съкровище -
минало и настояще
Панагюрското златно съкровище, шедьовърът на тракийското изкуство, най-красивият златен сервиз в света, дължим на трима достойни българи - братята Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище, които със своята честност и родолюбие прославят своя град и Родината си по целия свят. На 08.12.1949 г. тримата братя намират съкровището при работа в тухлената фабрика. След хилядолетия в земята, то отново блясва в цялото си великолепие и белязва завинаги съдбата на своите откриватели и техните семейства.
Три дни след откриването съкровището е отнесено в Пловдив за временно разглеждане ... и повече не се връща в Панагюрище.
До днес, 16 април 2012 година..
Днес е паметен ден за панагюрци, защото оригиналът на нашето Панагюрско златно съкровище след 63 години най-после се завърна и отново е на панагюрска земя,
макар и за един месец (до 16 май 2012 г.).
То ще бъде изложено в специално построената зала трезор, която се намира в двора на Градския исторически музей. Сградата е проектирана така, че да се вписва в цялостния архитектурен ансамбъл на музея и заобикалящите го възрожденски къщи. Тя отговаря на най-съвременните стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. Съкровището ще бъде експонирано по нов начин, като за пръв път всеки един от съдовете ще се показва в отделни витрини. Те са изработени в Германия и представляват цилиндри от бронирано стъкло с диаметър от 60 сантиметра и височина 3.20 метра. Самият трезор, преддверието и информационната зала са облицовани в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.
Снимка: Панагюрска информационна агенция: http://pia-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=15614:-1000-&catid=35:society&Itemid=80
Дарителският проект се реализира по силата на Споразумение, подписано през март 2011 г. от директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, директора на Исторически музей Панагюрище г-н Георги Абдулов, „Асарел-Медет” АД и д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на българската култура. Постигнатата договореност е оригиналът на съкровището да гостува в Панагюрище всяка година поне за един месец, а през останалото време ще бъде изложено специално направено копие. Всичко това става факт след единодушно приета декларация на Общински съвет - Панагюрище и подписка, инициирана от Сдружение на предприемачите и подкрепена от хиляди панагюрци през есента на 2010 година.
Градът, в който преди 62 години е открито световноизвестното съкровище на траките, вече ще притежава това, което отдавна заслужава – именно тук да се спрат върху златното вълшебство възторжените очи на посетителите, онемели пред непонятната за ума хилядолетна красота. Чии ръце са изваяли това изящество? Колко ли време е отнела изработката му? Каква е била технологията на древните майстори? Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежало на някой от Одриските царе? Едва ли някой може да даде точен отговор, но след археологическите открития в България през последните години започва да надделява и хипотезата за местния произход на съкровището.
Състои се от девет съда, изработени от чисто злато 23 карата с общо тегло 6,164 кг - фиала, амфора и седем ритона, от които три ритона с форма на женски глави, два ритона с форма на глава на елен, един ритон с форма на глава на овен, един ритон с форма на протоме (предната половина на тялото) на козел. Основната украса на съдовете представлява митологични сцени., Всъщност стойността на съкровището не е в килограмите злато, а в изящната изработка - изключително фина, с изумително художествено майсторство, направена по технология от 4-и век преди Христа, неразгадана до днес.
Снимка: Николай Радулов
На 8 декември 1949 година тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови започнали да копаят глина за тухли в района на фабрика „Мерул” .
Изведнъж, около 10,30 часа сутринта, пред погледа им лъснало нещо. Пред очите на тримата се открило съкровището - върху фиалата в средата била амфората, а около нея били подредени и ритоните. Още в първия момент братята си казали, че това е само за музея. Извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул. После тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си – да ги видят жените и децата им, а те да се пременят. След това братята поставили съкровището в една пазарска чанта, отнесли го в тогавашния Околийски народен съвет и го предали на председателя Стефан Калпаков. За щастие тогава като музеен сътрудник към читалището работел Петър Горбанов, археолог, специализирал във Виенския университет. Той веднага оценил уникалната стойност на находката и изпратил съобщения до София и Пловдив с телеграми. В същия ден правят и снимка на братя Дейкови със съкровището.
Междувременно златното съкровище е изложено във витрина на Хавлиената фабрика. Гражданите на Панагюрище, научили за необикновената находка, се трупат пред витрината с голямо учудване и възхищение, че такова ценно нещо може да бъде запазено и предадено само от кристално чисти хора! Всички са смаяни, но никой не го докосва. След три дни съкровището е отнесено в Пловдив. Оттогава е обиколило десетки изложби по цял свят и със своето великолепие е спечелило международна слава на малкото градче Панагюрище. (Когато не пътува, оригиналът може да бъде видян в Националния исторически музей в София. )
И до днес панагюрци го наричат "нашето злато", гордеят се, че разнася славата на града им по света и са уверени в едно: „Да сме благодарни, че то е попаднало в чисти и чести ръце..., иначе нямаше да го има.”
Снимка: Николай Радулов
След паметното събитие братя Дейкови остават обикновени трудови хора, но хора, щастливи и удовлетворени от себе си, че са дали на родния си град и на света великолепното златно съкровище. Такива – скромни и честни - остават до последните си дни! Петко умира през 1974 г., а Павел и Михаил - през 1988 г.
До края на живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: „То не е злато, то е история. Като го намерихме и си рекохме: „Това нещо е само за музея! Добре че попадна в честни ръце!”
Павел в интервю през 1984 г. споделя: „Сега аз само се радвам, че могат да го видят толкова много хора. Като чета по списания и слушам да се говори за Панагюрското златно съкровище, се изпълвам с гордост, че то е свързано завинаги и с нашия исторически град. Моите вълнение и радост, които изпитвам, не може да се купят с това голямо съкровище и никога не съм съжалявал, че сме го предали. Нито в един момент не сме си и помислили да го прикрием. Събрал съм снимки и публикации за съкровището. Често си ги разглеждам и ще ги оставя на поколението ми.”
Братя Дейкови оставят славното си дело като завет към поколенията. Доброто им име наследяват техните деца, внуци, правнуци и праправнуци и всеки един от тях е горд с достойния живот на Павел, Петко и Михаил. Така както са горди и панагюрци със святото и чисто дело на своите съграждани братя Дейкови.
В клипа ще чуете гласовете на братя Дейкови в автентичен разказ за събитията на 08.12.1949 г.
Заинтригува ли Ви разказът ми за Панагюрското златно съкровище? Тогава "Да се разходим из Панагюрище" .
Ако след всичко прочетено и видяно, поискате да усетите духа на Априлското въстание, да видите с очите си прочутото Панагюрско златно съкровище, да се потопите в спокойствието на средногорското градче - това вече е сериозен повод да посетите Панагюрище.
В този постинг съм използвала снимки и материали, предоставени ми от Павел Цветанков, внук на единия от братята Дейкови - Павел. Павел Цветанков е радетел за запазване на родовата памет, за да бъде жив спомена за братята-откриватели, за да се отдаде дължимата почит към тяхното достойно дело. Блогът на Павел Цветанков е tsvetankov.blog.bg/profile.php
В този постнинг съм използвала и снимки, направени от художника Николай Радулов. Повече за него можете да видите http://raduloff-art.hit.bg/.
Други източници, които съм използвала:
www.bgizlet.com/index.php
и други материали и снимки от нета.
Постинг на alexs за Панагюрското златно съкровище тук
Постинг на radulov за Панагюрското златно съкровище тук
Страхотен материал си ни приготвила за празника!
Страхотен материал си ни приготвила за празника!
Радвам се, че прочете и коментира.
Това, което си видял преди 2 години - сградата и копието, е дарение на двама братя-бизнесмени от Панагюрище, които искаха града да има своето съкровище. Но тогава не си видял оригинала, със сигурност.
Не искам да навлизам в подробности, но онази сграда е била премахната и на нейно място е построена настоящата с помощта на други спонсори.
Така че, е къде е Панагюрище, на един хвърлей от Пазарджик...
Сега съм доволен че се отбих при теб, ПОДАРЪК МИ НАПРАВИ!
Ще отскоча и в блога на Павел Цветанков, вярвам че ще намеря доста интересни нещица.
И нека възкръсналият Исус Христос благослови теб и твоите близки, ... изобилно!
Алекс
Сега съм доволен че се отбих при теб, ПОДАРЪК МИ НАПРАВИ!
Ще отскоча и в блога на Павел Цветанков, вярвам че ще намеря доста интересни нещица.
И нека възкръсналият Исус Христос благослови теб и твоите близки, ... изобилно!
Алекс
И твоят подарък е много ценен - да знам, че направеното от мен има полза.
Бъди благословен, приятелю, ти и прекрасното ти семейство!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Така е, постъпката на честни и почтени хора е дала на света това великолепие. Панагюрци с право се гордеят със своите съграждани.
Не знам защо Вашият коментар не е излязъл при мен, но аз не съм изтривала никакъв коментар. Напротив, радвам се на всеки един коментар, още повече от човек, който има какво да каже. Видях в статистиката, че сте посетили блога, но при мен нямаше коментар. Вероятно поредният бъг на блог.бг. Съжалявам...
Ако искате, споделете все пак, ще се радвам да науча още нещо по темата.
Имам модерация, но не съм изтривала коментари. А модерацията няма да сваля, знаете по какви причини.
хубаво да се знае и разказва .
Благодаря ти за представения материал -
текст ,снимки и клипове - интересно и вълнуващо .
Сърдечни поздрави !
хубаво да се знае и разказва .
Благодаря ти за представения материал -
текст ,снимки и клипове - интересно и вълнуващо .
Сърдечни поздрави !
Наистина дълга история, но няма как да се разкаже с няколко думи. Радвам се, че ти е било интересно да научиш за гордостта на панагюрци.
Поздрави, Павлинче!:))
Приеми заслужени прегредки,Павлинката!:)
Хубав ден!
Истинските хора не парадират нито със знания и компетентност. Те не претендират и с фрапантни тоалети и обноски...
Истинските хора са тихи, откъснати от шумотевицата, вглъбени в обикновените неща. Те са земни и човечни.
В твоя разказ срещнах такива истински българи.
Не се впечатлих от златото като материал.
Не се впечатлих от майсторската изработка.
Не се впечатлих от владетеля, чието притежание са били тези предмети.
Аз се възхитих от Човешкия Дух на тези хора, които поставят на първо място дарението за хората.
Имало е, има и ще има Хора, които, които са с главна буква.
Радвам се, че това златно съкровище отново се е завърнало (дори и за малко) в родното си място.
Благодаря ти за хубавия материал, който ни поднесе!
Пожелавам ти светли и красиви пролетни дни!!!!
Поздрави, Павлинче!:))
Братята Дейкови заслужават признателност и почит. Дълги години техните имена просто не са били споменавани, а се е твърдяло (напр. Людмила Живкова), че това е археологическа находка.
Хубав ден ти желая!
Приеми заслужени прегръдки,Павлинката!:)
Хубав ден!
Същите въпроси ме вълнуваха и мен, когато преди две години събирах материал за първия си постинг, посветен на съкровището. Трябваше да направя и този, поради това, че има нова сграда и нови спонсори.
Надявам се, че съм успяла да отдам дължимото на тримата братя Дейкови.
Хубав ден, приятелче!
Истинските хора не парадират нито със знания и компетентност. Те не претендират и с фрапантни тоалети и обноски...
Истинските хора са тихи, откъснати от шумотевицата, вглъбени в обикновените неща. Те са земни и човечни.
В твоя разказ срещнах такива истински българи.
Не се впечатлих от златото като материал.
Не се впечатлих от майсторската изработка.
Не се впечатлих от владетеля, чието притежание са били тези предмети.
Аз се възхитих от Човешкия Дух на тези хора, които поставят на първо място дарението за хората.
Имало е, има и ще има Хора, които, които са с главна буква.
Радвам се, че това златно съкровище отново се е завърнало (дори и за малко) в родното си място.
Благодаря ти за хубавия материал, който ни поднесе!
Пожелавам ти светли и красиви пролетни дни!!!!
Както винаги, коментарът ти носи големия заряд на твоята душевност. За сетен път се убеждавам, че талантът ти не е само в каменоделството, защото ти носиш и една поетична душа, и добродетелите на един истински българин. Точно такъв истински човек, като тези, които характеризираш. Защото обикновените, незабележимите хора са истинските, които запазват българската идентичност. Затова трябва да се отдава и почит, и признание на честността и родолюбието на панагюрските братя Дейкови.
Нека да е хубава, свежа и плодотворна пролетта за теб, приятелю!
Честито Възкресение!
Честито Възкресение!
Радвам се и че ти е бил интересен и полезен постинга.
Честито Възкресение!
Слава на Братя Дейкови! Слава на името им! Достойни българи, достойни наследници на тези, които са изработили Панагюрското съкровище!
Благодаря ти за този хубав постинг, Лотосче!:)
Слава на Братя Дейкови! Слава на името им! Достойни българи, достойни наследници на тези, които са изработили Панагюрското съкровище!
Благодаря ти за този хубав постинг, Лотосче!:)
Както се разбира, и аз се гордея с тях, а и цялото панагюрско население. В годините, когато името на братя Дейкови изобщо не се е споменавало в официалните среди, като легенда се разказваше как са намерили съкровището, как целия град се е извървял да го види и никой дори не си е помислил да му посегне, въпреки че е било само зад една стъклена витрина пред Хавлиената фабрика. Моят баща ми е разказвал за това събитие и ми звучеше като приказка.
Радвам се, че ти хареса постинга, приятелю!
http://alexs.blog.bg/izkustvo/2011/06/04/morskoto-kazino-burgas-izlojba-iziashtnite-sykrovishta-na-tr.759391
Най-после пангюрци успяхте да извоювате да бъде при вас съкровището поздравявам ви!
Подобен проблем имат и в моето родно място едно русенско градче Борово известно с боровското тракийско сребърно съкровище. Та хората там искат да се направи поне дупликат и да се открие местен музей на тракийското изкуство хората започнаха да събират пари дори и то местни хора които са на една пенсия ...и да им се молят да им направят дубликат на сребърното съкровище! Съкровището е намерено през 1974 при оран на нива на около 2-3 км от Борово Русенско
ето и постинга ми за него:
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/08/23/srebyrnoto-trakiisko-sykrovishte-ot-borovo-ot-ruse-do-tyrnov.806757
Панагюрци успяхте но на другите населени места с открити съкровища няма да им е лесно.
Държавата не се интересува добре че има дарители че ви направиха и дубликат та кога отиде човек в Панагюрище да може да го види!
Интересна е историята с откриване на съровищата ! За това може да напиша някое постче някой ден!
http://alexs.blog.bg/izkustvo/2011/06/04/morskoto-kazino-burgas-izlojba-iziashtnite-sykrovishta-na-tr.759391
Най-после пангюрци успяхте да извоювате да бъде при вас съкровището поздравявам ви!
Подобен проблем имат и в моето родно място едно русенско градче Борово известно с боровското тракийско сребърно съкровище. Та хората там искат да се направи поне дупликат и да се открие местен музей на тракийското изкуство хората започнаха да събират пари дори и то местни хора които са на една пенсия ...и да им се молят да им направят дубликат на сребърното съкровище! Съкровището е намерено през 1974 при оран на нива на около 2-3 км от Борово Русенско
ето и постинга ми за него:
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/08/23/srebyrnoto-trakiisko-sykrovishte-ot-borovo-ot-ruse-do-tyrnov.806757
Панагюрци успяхте но на другите населени места с открити съкровища няма да им е лесно.
Държавата не се интересува добре че има дарители че ви направиха и дубликат та кога отиде човек в Панагюрище да може да го види!
Интересна е историята с откриване на съровищата ! За това може да напиша някое постче някой ден!
Благодаря за подробния коментар, който допълва чудесно постинга ми. Панагюрище има съкровището благодарение на дарението на "Асарел-Медет". Не всички малки градчета имат шанса да имат на територията си богати фирми, които да спонсорират подобни проекти.
Благодаря за линковете, които си ми дал, постингите ти са много интересни.
Бих казала, тази обмяна на информация е едно от положителните проявления в блога, заради които има смисъл да се публикува и чете тук.
Бъди здрав!
То , наистина е Национално богатство ...но , какво ще кажете за претенциите на двамата " Наследници " ?! Техните предци са постъпили ,като истински Патриоти - предали са намереното Доброволно и са били Възнаградени от Държавата за доблестната си постъпка .
Мисля си ,че двамата ..Брата и Сестрата са силно обсебени от Мания за Известност и Алчност . Тези двамата ... засенчват Достойната постъпка на Предците си .
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит