Една усмивка може да плени.
Една целувка може да лекува.
Изгаряме от страст в безброй искри.
Любов с пари, дори и с власт не се купува!

Изграждаме си наши светове,
макар и неразбрани от човеци.
По-важно е, че всъщност сме добре,
вървейки на инат, досъщ кат раци.

Неписани закони, правила...
Магнитни наколенки всъщност няма.
За теб съм си красива и добра.
За мен си ти една любов голяма.

Вселена си. В красивите очи
потъвам все по-влюбена и пряма.
Лицето ми обгръщаш с длани ти:
"Хитруша си. На бати, Сладурана!"

за хубавото любовно стихо!...
Приятен ден!... :)

Може би от хубавото време... Настоена съм на романтична вълна нещо.
Поздрави и много усмивки!:))

Колко мило!
Е, Аничко-сладураничко, правилно съм преценила да те наричам по този начин!
Прегръдка! Бъди все на тази романтична вълна!

О, мерси! Оставам на романтична вълна, докато не променя светогледа на всички меркантилни и намръщени хора. Би било прекрасно хората да се усмихват повече, да бъдат малко по-добри, да изградят ЗАЕДНО един по-приветлив свят.
Лека вечер!:)

да пиша коментар, за да не разваля любовната магия която те е завладяла, но не устоявам на изкушението ;-) Много е красиво и обичливо при теб и ще се окаже заразно, май :)))

Благодаря ти за поздрава!
Да ти е влюбено, без право на помилване! ;-)

ни държат живи, а романтиката поддържа надеждата за щастлив живот!
Браво, много ми хареса...

Сигурно е чудесно да усещаш, че магнитни наколенки никога няма да са ти нужни, защото никога няма да остарееш - поне в очите на любимия! Съчетаването на романтика със самоирония, на любов с тъга, на позитивизъм с критичност придава някакъв вътрешен драматизъм на творбата. Хареса ми много! Поздрави и усмивки!

Нищо не разваляш, напротив. Винаги съм казвала, че любовта не е чувство към един човек, а светоусещане.
Справедлива присъда! Хихихихи.... Нека да е за всеки - за мен, за теб, за непознатия отсреща.
Лека нощ, приятелю!

Вероятно. Всеки налага граница на мечтите си. Но има и такива, които отправят взор отвъд хоризонта, отвъд общоприетите норми и правила. И знаеш ли...? Много често те творят нещо позитивно и добро, уникално, полезно. Какво по-прекрасно от това да дадеш ЖИВОТ на една илюзия, да я претвориш в РЕАЛНОСТ, да я пипнеш, да я усетиш и да и дадеш КРИЛА да полети ?!
Лека вечер!

Уау! Благодаря. Не обичам драматизма нито в творбите, нито в живота. И все пак се сещам за онова стихотворение за смъртта. Тогава бях на 14.

"Помръкна радостта ми вечна.
В спокоен сън унесе ме смъртта.
На близките ми съм сега далечна.
Домът ми е на метър под пръстта."

Хората, които са докоснали смъртта под една или друга форма оценяват смисъла на всяка глътка въздух, на любовта, на първите слънчеви лъчи. Другите само могат да напъват мозъчните си клетки и да пишат високопарни думички. Но те са лишени от смисъл.
Лека вечер! И мислете повече за ЛЮБОВ, не за края на един земен път. Пък кой знае?! Краят може да е начало на нещо много по-добро.