По идея на mamas

„Заплетен” спомен

 

Случи се преди години много.

Веднъж ми каза мама строго:

„Само книжки ми четеш.

Научи се да плетеш.

Каква ли ще си домакиня?

Плетка трябва да си имаш.

Пораснала достатъчно си вече.

Оплети поне едно елече.”

 

Заплетох блуза - сложна плетка.

Казваше се „пчелни клетки”.

Намятам, вземам, ред по ред

бримките – безкрай, безчет.

Ама така не ми спори -

плъзват се отчаяни сълзи.

 

Плетенето мама контролира.

О, ужас, грешка ми намира.

„Пропуснала си тук наметка” –

без жал разплита всички клетки,

направени със толкова старание.

За плетене изгубвам в миг желание.

ПиснА ми. Страшно се нервирах,

и с глас висок й протестирах:

„Който иска – да плете.

Мене лайфът ме зове.”

 

И плетох лято, есен, зима

чак до идната година…

и напролет съм готова -

имам дреха чисто нова.

Мама е усмихната, щастлива:

„С тази блуза си красива.

Е, дълго плете я - година-две,

но получи се съвсем добре.”

 

Ха сега кажете свойто мнение:

как при спомена за туй мъчение

пак да почна плетки да плета?

Предпочитам в нета да седя!!!

добре си ги заплела! Много ми хареса плетката ти...

П.П. И аз предпочитам да си в нета... Целувки!

Според мен си се справила отлично:))

Много свежа плетка си заплела!

Нали знаеш, нетът ми е едно от любимите места... премахва разстоянията... между Плевен и Пловдив например. :)))))))))))

И с плетката, и със стихото - налиии?
:))))))))))

Много ценна оценка, особено когато е дадена от един мъж! :)))))

И с музиката също:))

Обожавам чувството ти за хумор!!! ;)
Любимите ми музикални "пуканки"...
:)))))))))))))

моята майка :). И аз така си плетох един пуловер със сложни плетеници преди време, който плетох доста време, а сега не искам да го нося, че е много дълъг и вече друга мода ме тресе :). Поздрави за стихчето! Много е добро :).

Ами твоят пуловер е само за туризъм!!! А моят окъся... поради увеличаване на обиколката... :))))))

Хич не ти трябва!
Пуловери под път и над път! Нета си е друга работа...
Страхотно стихче!

Благодаря за подкрепата и вдъхновението. Посветила съм ти нещичко, само малко търпение до 14.02.

Търпелива съм си! Май ще има изненади?!

Но да ти кажа, дали е плетка или стих или разказ или красив постинг или просто коментар.... важното е да е творческо отношение, да те изразява и проектира като душевност.... защото ти си единствена (уникална) и само ти можеш да изразиш енергията си по своя си начин във всичко, което правиш.

Стихчета плети и в нета ги копни
Усмихна ме,мила!!!

Подозирах, че съм единствена и неповторима, но е хубаво да ти го каже и друг човек, дори и да ти е приятел. :)

То стиховете ми, като и плетките... Споко, има готови стихоплетки, малко търпение до 14.02.

Чакам с нетърпение!!!:))))))))))

Радвам се, че си го публикувала!
Благодаря ти и за препратката към моя блог :)))

и стихото като плетката... А за препратката - ти си един от най-толерантните хора, които познавам, и това е най-малкото, което мога да направя за теб. Идеята си е твоя. :)))