Прочетен: 10417 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2009 22:47
Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме. Цяла година бленувам това пътуване.
И ето го – малкото градче, сгушено в зелената прегръдка на планината. С мъка удържам сълзите, гърлото ми се стяга, едва казвам със задавен глас на сина си: „Пристигнахме вече. Ето, вижда се. Това е Панагюрище.” Той ме гледа учудено. Не може да проумее защо „The General-ът” (както ме нарича) се кани да се разреве без видима причина. То и аз не мога да се разбера. Толкова години живея в по-голям град, не успях да се претопя. Какво ме привлича тук? Не мога да си обясня защо носталгията по родното място става все по-силна. Няма значение за какво става дума, спомене ли се за Панагюрище, на мен тук, отвътре, душичката ми се разтреперва.
Каква е магията на малкото градче? Дали в славното минало? От траките по тези земи е останало Панагюрското златно съкровище, с непонятна за ума хилядолетна красота. А във въздуха витае духът на Априлското въстание. Земята е попила бунтовната кръв на хиляди жертви при жестокото му потушаване. Всеки, който е дишал този въздух и е стъпвал по тази земя, носи в сърцето си особена гордост и това създава неповторимата атмосфера на патриотизъм, на прословутия панагюрски шовинизъм. Винаги съм се гордеела, че съм израснала в този град, че съм потомка на българи, принесли себе си в курбан за свободата. Затова обикновено се представям така: „Аз съм от Панагюрище, но от еди-колко си години живея … в еди-къде си.”
Каква магия ме тегли насам? Дали не е разкошната природа - гората, обгърнала градчето и въздухът, ухаещ свежо на бор. Тихо и спокойно е.
А дали частица от магията не я носят хората? Панагюрци са хора горди, със силно чувство за собствено достойнство и с една особена борбеност, граничеща с … инат. Независимо от това са и топли, сърдечни, пословично гостоприемни.
………….
Най-после пристигаме. Вдишваме дълбоко, до замайване, средногорския въздух. По улиците срещаме познати и всеки се поспира да ни поздрави с добре дошли. Посрещат ни с уважение и с искрена, неподправена радост. С наслада слушам панагюрския диалект. Толкова е хубаво, че отново ми се замайва главата.
У дома нетърпеливо ни чакат майка и татко. Милите… колко са остарели. Прегръщам ги дълго, дълго…
Мечтаната почивка започва.
Сутрин рано излизам на двора с голяма чаша капучино. Присядам и потръпвайки от утринния хлад, отпивам на малки, бавни глътки горещата течност. Наслаждавам се на тишината, на живителния планински въздух и си мечтая… Мечтая си как някога ще се върна тук. Ей там, в дъното на двора, ще си направя зеленчукова градинка - да има салата за ракийката. А тук, под крушата, ще засадя райграс и ще сложа масичка със столчета. Ооо, и на тази идилийка много ще й отива едно палаво момиченце (внучката, другата ми мечта) да тича и бърбори наоколо.
Но ако съдбата ми отреди друго и животът ме напусне далеч оттук, сигурна съм - в последния миг очите ми ще гледат на юг – към Панагюрище.
Ново копие на Панагюрското златно съкров...
Нов и уникален музей си има вече Панагюр...
А Панагюрище и хубаво възрожденско градче. Два пъти съм била там екскурзионно и спомените са ми много приятни!
Хубав есенен ден и дано мечтите ти се сбъднат!:)
Сигурно няма значение къде се намира тихото пристанище, в което да позакърпиш прокъсаните от бури платна и да се заредиш позитивно. Но това малко градче е моето място - там е животворният извор за моята душа.
А в малките градчета наистина има някаква омайност, нещо много уютно и хубаво витае там. Знаеш ли, че това лято, през август, за първи път посетих Панагюрище. Бях поканена на сватба... И много ми хареса твоето градче! Спретнато и хубаво... И чисто!... А онази църква, която е в основата на мемориала, в ляво е прекрасна! Китно дворче, подредено и пълно с цветя... Много е красиво!
Поздрави, Павлинка!...
А мечтата ти, ще се сбъдне... Щом я желаеш истински, със сърцето си...
А в малките градчета наистина има някаква омайност, нещо много уютно и хубаво витае там. Знаеш ли, че това лято, през август, за първи път посетих Панагюрище. Бях поканена на сватба... И много ми хареса твоето градче! Спретнато и хубаво... И чисто!... А онази църква, която е в основата на мемориала, в ляво е прекрасна! Китно дворче, подредено и пълно с цветя... Много е красиво!
Поздрави, Павлинка!...
А мечтата ти, ще се сбъдне... Щом я желаеш истински, със сърцето си...
Ти пък развълнува мен с хубавите думи за моя град. Благодаря ти!
За друго влязох в твоята къщица... Сега обаче съм трогнат... И възхитен.
Много хора обичат родния си край! Със сигурност чувствата им са не по-различни от твоите, когато се връщат при корените си за глътка сила... Малцина са обаче тези, които могат да ни убедят в силата на своята изконна обич...
Поздравления, приятелко!
П.П. Защо не опиташ да разкажеш нещо за родния край? Някоя история...
За друго влязох в твоята къщица... Сега обаче съм трогнат... И възхитен.
Много хора обичат родния си край! Със сигурност чувствата им са не по-различни от твоите, когато се връщат при корените си за глътка сила... Малцина са обаче тези, които могат да ни убедят в силата на своята изконна обич...
Поздравления, приятелко!
П.П. Защо не опиташ да разкажеш нещо за родния край? Някоя история...
Особено ценно за мен е твоето мнение и ...задължаващо
И да не те напуска красотата на дома, близка или далечна...
Красиво...
И да не те напуска красотата на дома, близка или далечна...
Красиво...
Трогната и развълнувана съм от твоите истински човешки пожелания.
Носиш щедра душа и голямо сърце, приятелю. Остани си такъв във времето.
17.10.2012 13:13
Все това усещане година след година...
2. Да се разходим из Панагюрище - 1 част
3. Да се разходим из Панагюрище - 2 част
4. Панагюрското златно съкровище - минало и настояще
5. Няколко глътки живителен въздух
6. "Зимна история"
7. "С вкус на къпини"
8. "Лека нощ"
9. Картините на iliada3
10. Музиката на santiment
11. Клипове на demidin
12. Любими български народни песни
13. Мамини работи
14. "Мисли на разсъмване"
15. "Музата ми"
16. Музикален фаворит