Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2008 23:23 - Бедните нямат право на щастие...
Автор: secretlive Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4621 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 03.12.2008 23:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Може би веднага много хора ще се спуснат да ми обясняват, че щастието не е в парите, че богатите също са нещастни и т.н. И аз така мислих, докато не осъзнах в каква грешка съм и колко нещастие носи липсата на пари. Най-показателния случай е как прецаках връзката си с човек, който обичам безумно, но да започна от начало. Семейството ни винаги е било бедно. Откакто почнах училище си стоях сама в нас, понеже мама винаги беше на работа, а с баща ми са разведени. Никога е нямало кой да ми помогне с домашното или да ми приготви обяд. Бях самотна. Това чувство си спомням най-добре от детството си. След това се появи вторият ми баща. Мил човек, но също беден. Вързвахме някак двата края, имали сме и хубави моменти, но когато сме оставали без пари, винаги се караха. През това време аз плачех, винаги като се скараха, аз плачех и толкова се страхувах новия ми татко да не си отиде... Знаете ли, бедността е задушаваща. Хваща те за гърлото и имаш чувството, че никога няма да си поемеш възду, а сълзите се стичат безконтролно. Нямаше как да не чувам караниците, понеже живеем в едностаен апартамент. Имаше и хубави неща, но най-вече помня караниците на нашите и мизерията, която ме души. Знаете колко жестоки могат да са децата, аз това определено го усетих. Като си малък, колкото по-бедни са родителите ти, толкова повече те тормозят. Бях, може би, на 10, когато осъзнах, че трябва мн да се боря за да успея да се измъкна от мизерията. По това време зажувях и в свой собствен свят. В душата ми постепенно се насъбираше толкова злоба към целия свят. Представях си как имам достатъчно власт и пари, за да покажа на всички, че не само те може да са лоши. Чувствах се толкова безсилна и това ме изяждаше от вътре, увеличаваше злобата ми. Четях много книги и още чета. Книгите ми бяха приятели. На тях не им пречеше, че съм бедна. Бях на 13-14, когато нещата взеха да се пооправят. Започнахме да живеем малко по-добре, намерих си и приятели. Справях се някак. Тогава пак изникна въпроса с парите. Пари за дрехи, за училище, за джобни. Родителите ми са се стремели да не ме лишават, но до където им стигаха възможностите. На 15 започнах работа. Не можех да понеса мисълта, че съм им в тежест. Не мога да забравя разплаканото лице на мама, когато ми дава последните си стотинки да си купя вафла в училище, плачеше защото нямаше да ми даде и за баничка... Исках да съм самостоятелна. Изгубих доста от детството си, но поне водех що годе нормален живот. Друг е въпроса, че от работа и училище не ми оставаше време за излизания. Нашите се опитваха да ме накарат да спра работа, но аз категорично отказвах. През цялото време ми се налагаше да съм силна, бедните нямат право да се лигават и да са слаби. Аз си знам колко трудно ми е било и колко сълзи съм проляла. Тази година завърших. Не успях да вляза в университета, в който исках. Така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да напусна работата си. По същото време започнах случайна връзка, която прерастна в много красива любов. Момчето е обикновенно и бедничко. Въпреки мизерията винаги съм си имала принципи и не съм търсела някой с пари. Започнах нова работа, където обаче нещата не се развиха според очакванията ми. Заплатата ми е прекалено малка, нашите почти нямат възможност да ми помагат, а и приятелят ми остана без работа. И тук пак започнаха проблемите. Когато нямаш пари, чувството е побъркващо. Нямам възможност да излизам с приятелките си и постепенно те се отдръпнаха. Изведнъж проблемите почнаха да връхлитат един след друг. След толкова години силите почнаха да не ми стигат. Всички са свикнали, че аз съм силната, че мога всичко, дори и родителите ми. Бяха много разочаровани, че не станах студентка. Все пак ми даваха каквото могат. Започнах да се побърквам. Постоянно говоря само за проблемите си. Искам да помоля за помощ, но незнам как. Свикнала съм да разчитам само на себе си. В един момент на приятелят ми му писна да му стоварвам и своите проблеми, стигаха му и неговите, а аз само хленчех. Той не издържа и реши да се разделим. Това ме довърши. Усешам как злобата от детството ми се завръща. Толкова се обичаме, а тези проблеми развалиха всичко. Може би не сме били достатъчно силни. Не знам вече как да се боря. Не знам как да отцелея. Мислех си, че съм израстнала като силна личност. В книгите бедните винаги са силни и устояват на живота, а всъщност още съм едно слабо дете. Прсото незнам какво да направя с живота си. Няма ли край мизерията? Бедността пак протяга пръсти и ме хваща за гърлото, а сълзите се стичат. И плача, плача за себе си, плача за любовта си, за родителите си, за всички бедни, плача от безсилие, от нерви, от гняв... Плача постоянно и все повече се отчайвам. И не виждам изхода. Колкото и да ми твърди някой, че парите не носят шастие, аз не мога да повярвам. Знам какво е да нямаш хляб в къщата си, знам какво е и да изхарчиш 100 лв за една вечер. Най-вече знам как бедността променя съзнанието и озлобява хората. И да парите може и да не носят щастие, но липсата им определено носи нещастие.


Тагове:   щастие,


Гласувай:
1



Предишен постинг

1. lelya - Докато човек е млад някак си по-л...
04.12.2008 09:39
Докато човек е млад някак си по-лесно преодолява нещата . Когато обаче е беден и има деца е страшно. Светът създаде правила, с които определи бедните да нямат деца. Всички онези социални служби и правила в демокрацията зад океана са за това. Децата на бедните се вземат и дават на богатите. Не е справедливо, но това е реалността.
Пожелавам ти да си намериш богат мъж, това е важно.
Всички съвети, които ще получиш, че парите не са всичко (което е частично вярно)
ще бъдат от хора, които никога не са били истински бедни.
цитирай
2. анонимен - sywet
04.12.2008 10:03
А защо не си влязла да учиш в университета? За това кой ти е виновен? Престани да хленчиш и да желаеш това което виждаш по телевизията - животът е малко по-различен. Вземи се в ръце, започни да учиш, да работиш и ще види- че нещата могат да се променят. не чакай някой да почука на вратата ти и да ти изсипе чувал с пари
цитирай
3. анонимен - sila i pak sila
04.12.2008 10:33
Otidi i tpenirai silov sport za da moge6 da razdava6 6amari a ne da hlen4i6.
Togava parite 6te doidat pri teb
цитирай
4. анонимен - Лелче
04.12.2008 10:37
Абе лелче смотано, какви са тия съвети бе, да си намерела богат мъж! Направо се изумявам колко са изпаднали българите в днешно време! Значи ти я съветваш да отиде и да се продаде на някой чичко-паричко??? Ако това е щастието според тебе, значи си много жалка и дребна душичка. На това момиче само ще й кажа, и аз съм минал по този път, има надежда, много ще ти е трудно, но ако знаеш какво искаш, може да се постигне. Т.е. определи ли си целите и ги преследвай, догодина опитай пак за университета и така. Ако действаш по въпроса, имаш шансове. Ако чакаш на провидението или някой чичко с пари, както съветва лелята, няма да си щастлива, 99% ти го гарантирам. Дерзай:)
цитирай
5. lelya - Анонимен 5
04.12.2008 10:46
Не я съветвам, а и пожелавам.
А ти какво я съветваш, да си вземе овчар от Родопите? Парите са важни.
Няма млад, умен човек, който да не знае, че трябва да учи и да полага много усилия за да успее. Факт е обаче, че е важно кой си, какво е семейството ти, връзките ти, познатите ти. Трябва и късмет.
Е, дано и се случат всички тези неща. На теб случиха ли ти се или мама и тати ти купиха колата и апартаментчето?
цитирай
6. telepuzik - na tova....
04.12.2008 11:06
na tova mu vikam prosto neravnostoen start v givota.pove4eto(ne kazvam vsi4ki!!!)koito 6te izsipjt gluposta si po tebe(interesnoto e 4e pak sa anonimni!!!),prosto gledat ot svojta terasa!taka e mnogo lesno,za6toto njma kak da sa pregiveli sa6toto!iskrenno ti sa4ustvam,imah gore dolu sa6tia givot(govorj za detstvoto!)...i sega na 37 osaznavam kakvo 6te6e da e ako imah drug start v givota!imam edno dete...makar da ne e pri men,i 6te se postaraj da napravj vsi4ko za nego za da ne tragva kato teb i men ot ni6to....ne obvinjvam roditelite,da ne se ostane s gre6no vpe4atlenie-i az ne mogah da u4a za6toto trjbva6e da rabotj,no znam 4e mnogo biha oponirali i izvadili ot sto kladeneca voda za da me uborjt!prosto ne se ot4aivai,vsi4ko si ide na mjstoto edin den,6te vidi6!!!
цитирай
7. hara73 - имала съм подобно детство ...
04.12.2008 12:16
макар ,че не толково тежко като твоето ,но в моето семейство има много обич и никога не съм се чувствала самотна .От както се помня работя,и въпреки ,че не ми е било лесно сега не мога да се оплача .Трябва да си силна ,да не се отчайваш и самосъжаляваш , да не преставаш да работиш ,дори и труда ти да не е оценяван ,както трябва ,след време нещата ще се променят в твоя полза .Постави си цел и се опитай да я постигнеш ....,ще видиш че ще се почустваш по -добре и ще намериш себе си и ще разбереш какво искаш всъшност.Вярвай ,че можеш и ще промениш нещата . Пожелавам ти късмет и успех,никога не се отказвай ,дори и да е трудно .
цитирай
8. cefulesteven - При толкова тежък социален пост...
04.12.2008 14:12
При толкова тежък социален постинг, каквото и да кажа, ще е хвърчащо лекомислено.
Болезнено е.
Познавам мизерията. Страшна е.
Но като чета всичко и отговорите след постинга ти, по точно два и двата анонимни, не мога да издържа и ще го напиша:
Щастлив се чувствам, щастлив се чувствам, че не съм на мястото на тези ограничени мозъци.
Под материалната мизерия, за която си писала, която все пак не е доживотна, нищо не се знае има амнистия, понякога. Обадила се е една друга мизерия.
Лично аз прочетох една чистосърдечна изповед, написана с голям кураж, горестен и горчив глас, но не и хленч.
Клишираните умове обаче си приемат всяка удобна лесна за употреба опростенческа псевдо-идея и бързат да раздават съвети, за да докажат пред себе си собствената си значимост.
И такива наистина имат нужда от много, ама много, много пари да забравят за малко колко са нещастни и безлични, а не да бъдат щастливи.
На теб ти трябва малко и наистина ще почувстваш щастие, ще бъдеш изпълнена с такова, защото имаш душа да го изпиташ.

Поздрави. И възхищение към теб!
цитирай
9. secretlive - Благодаря на всички,
04.12.2008 16:05
които са разбрали какво точно имам предвит. Имах нужда да кажа всичко това, защото се наслушах на високопарни изказвания за духовни богатства. В отговор на някой от коментарите ще кажа, че няма да си намеря богат мъж. Искам да имам много, но да знам, че аз съм си го постигнала, че си е мое, не подарено от някого. Мисълта ми беше най-вече за това, как мизерията и бедността могат да засенчат и най-радостните моменти. Знам колко ще е трудно да постигна нещо, но все пак не се отказвам и продължавам и да работя, и да уча, и най-вече да се боря за мечтите си. Някои хора, на които всичко им е дадено на готово никога няма да могат да разберат смисъла на написаното, а много хора в подобно положение няма да си го признаят. Обществото учи да се срамуваме от бедността и да я осмиваме, според мен това не е правилно. Понякога просто капка разбиране и подкрепа е достатъчна, за да продължи човек да се бори.
цитирай
10. albizia - Някои хора казват, че щастието не е в ...
04.12.2008 21:58
Някои хора казват, че щастието не е в парите, а в количеството им. Предполагам, че са прави. Така сме си устроили тъпото общество просто. Ако си броиш стотинките или нямаш пари изобщо, ти си боклук. Помня как веднъж като малка ми бяха подарили едни обувки. Обух ги на първия учебен ден и ме попитаха от кой битак съм ги купила. Не ги погледнах повече. Вместо това няколко години се мъкнах с едни и същи маратонки. Помня десетки такива ситуации, в които съм мечтала поне за ден онези, които ми се подиграваха, да можеха да бъдат поставени в моята ситуация. Е, не бяха. Сигурно никога няма да разберат и ще си останат същите безчувствени идиоти.
Когато нямаш средства, важното е да намериш онова, което ще те обогати духовно. Може и да не ходиш по модните заведения, но да имаш най-цветното и диво въображение е страхотно. А и имаш много време за преследване на цели, за които на други хора дори не им е хрумвало, че могат да съществуват.
Щастието все някога ще дойде, нали? Ако бедността е отпратила една любов, то тази любов изобщо не си е заслужавала. Успех в намирането на истинската!
цитирай
11. анонимен - И все пак най-хубавите неща в живота ...
05.12.2008 22:55
И все пак най-хубавите неща в живота са безплатни.
Човек го разбира като понатрупа опит.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: secretlive
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80825
Постинги: 19
Коментари: 121
Гласове: 346
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031